Има и още нещо. Съществуват философски основания да смятаме себе си за единствените разумни същества във Вселената. Философията отдавна откри — още преди пътуванията в Космоса да се развият — че самият факт на наблюдение на света от едно интелигентно съзнание променя наблюдавания свят, че перцепцията има непосредствен ефект върху субатомния свят. Това е било установено от един древен човек, някой си Хайзенберг или Вайсенберг (записите са несигурни и лично аз предпочитам второто име, понеже то предполага известно чувство за хумор22). Възможно е, казал той, наблюдаващият човек да проследи в коя посока се движи един атом или да наблюдава колко бързо се движи той. Но е абсолютно и буквално невъзможно човек да знае в каква посока и колко бързо се движи атомът. Изумително! Изумително било и за неговите съвременници, но си оставало един факт, че посредством процеса на наблюдаване на атомното и субатомното ниво, това, което бива наблюдавано, се променя. Това е основополагащият камък на модерната философия. Скъпи камъко, не се опитвам да се държа снизходително, но позволи ми да ти го обясня по-подробно. На субатомно ниво нещата не съществуват по начина, по който съществуваме ти и аз — като твърди, бетонни определености. Вместо това, всяко нещо е някаква вероятностна мъгла, в която всяка частица заема няколко възможни позиции. И това е природата на онова ниво дотогава, докато то не бъде наблюдавано от разумно същество — тогава и само тогава вероятностите се срутват и биват установявани. Този атом тук ли е или е там? Е, добре, в един действителен смисъл той е едновременно и тук, и там, и в нито едно от двете места — докато не бъде наблюдаван. Едва тогава той заема позиция в едното или в другото място, или в нито едното от двете.
Когато човек поразсъждава по-задълбочено над това, той установява, че си е мъчно за разбиране. Да си кажа истината, камъко, не съм замислял за тези неща от дните в училище. Удивително!
Както и да е, смисълът е следният: фактът, че съзнанието засяга самата тъкан на Вселената по този фундаментален начин показва, че във Вселената може да има само едно съзнание. Ако съществуваше чуждо съзнание — ако имаше някакви други разумни същества, някаква мислеща, разсъждаваща и разрешаваща проблеми раса от същества в нашата Галактика, тогава те щяха да наблюдават една Вселена различна от тази, която обитаваме ние. Това не е просто фигура на речта, скъпоценни ми камъко, това е буквална истина, произтичаща от начина, по който си взаимодействат квантовото ниво и макронивата във Вселената. Ако съществуват „пришълци“, то те живеят в различна Вселена от нашата, Вселена, която ние не можем да обитаваме (понеже дори и да можехме да пътуваме дотам, нямаше да можем да я възприемаме и следователно тя нямаше да съществува за нас).
Днес всеки знае това, дори полуобразованият човек и децата. Това е причината, поради която няма „чужди“ артефакти, нито има нечовеци, които да ни посещават или да са изчезнали преди нас. Ние сме сами. Но в замяна на това човечеството използва своите нанотехнологични възможности, за да се преобразява. За какво са ни извънземни раси, след като можем да направим така, че да ни пораснат очи на антенки, собствени люспи и пера, след като телата ни могат да възприемат всяка фантастична форма, която си изберем? Нечовеци няма, следователно ние наподобяваме техните въображаеми форми в собствените си тела.
Всеки знае това.
Но този фундаментален факт във Вселената, който е нещо толкова неизбежно и повсеместно като светлината, водорода или гравитацията, не пречи на някои да вярват в съществуването на „чужд“ разум. Някои умопомрачени или луди хора (използвам термините в клиничния им смисъл) вярват, че в Просеката се спотайват нечовеци или че една огромна чужда цивилизация е преживяла възход и упадък, без да остави никакви следи. Едно население от много трилиони хора позволява голямо разнообразие в мненията, а разнообразието е хубаво нещо, така че аз наистина нямах предвид тона, с който се обърнах към Агиф:
— Всъщност ти някакъв маниак ли си?
Той завъртя очните си ябълки така, че бялото им се показа — също като облаци, които се плъзгат нагоре, за да закрият слънцето. Но не отвърна нищо. Аз се разтревожих, че неволно съм се изразил твърде нападателно.
— Ти смяташ — обясних аз, — че една чужда раса е достигнала междузвездна значимост и е създала империя, която е колонизирала много светове и е развила фантастични технологии, толкова грандиозни, че да построят този титаничен артефакт и толкова по-напреднали от нашите, че с тяхна помощ са можели да огъват пространството в гравитационна конфигурация, без да използват масата. Ти допускаш, че този велик галактически разум се е развил, разцъфтял и построил този артефакт, след което е изчезнал, без да остави нито едно парцалче като материално доказателство за съществуването си?
22
На глисѐ думите weis и wiese означават „чувство за хумор, находчивост, усет за точния момент“.