А., взех колата, за да прибера Тео. Може би ще идем на езерото, за да поговорим за разни неща, само 2-мата.
Среща по-късно? Обичайната вечеря в 6? Б-/
П.П. Снощи беше супер. Скоро отново?
Целувки
Да, по дяволите! Тя искаше още, освен това не се налагаше да ходя до езерото днес. Слава богу, защото наистина започваше да ми писва да се мотая там.
Проверих телефона си, в случай че ми е пратила и съобщение, но не беше. Може би не е искала звукът да ме събуди. Вероятно точно затова беше написала и бележка на ръка. Мисълта за тези вероятности ме накара да се усмихна.
Беше почти обед, когато най-сетне слязох долу и включих кафеварката. Докато чаках кафето да стане, баба се появи.
— Ах. Чудех се кога ли ще те видя.
— Какво става? — попитах. — Скалата пропука ли се вече? Защото съм готов да я поправим, когато кажеш.
— Някой е твърде ведър тази сутрин — отвърна баба и ми се усмихна така, сякаш едва ли не… е наясно.
Но нямаше как да знае, нали? Двамата с Бранди бяхме толкова тихи. Болезнено тихи на моменти. А и дори да знаеше нещо, не исках да знам какво точно. Защото… блякс.
— Не съм твърде ведър — отвърнах. — Е? Скалата?
— Не и преди мръкване — каза тя. — Няма да се пропука преди това.
— О, добре — казах. — Ще почакаме. Откъде знаеш кога ще се случи?
— От опит — каза тя. — На всеки Ден на независимостта стотици хора се събират върху Скалата. Всичките тези тела, цялата тази тежест… Разбира се, че ще има пукнатини на следващия ден. Но не веднага все пак — добави тя и погледът й отново заблужда. — Скалата се държи, доколкото може. Не ме моли за помощ, докато не се озове в безизходица.
— Аха.
Все още не ми беше съвсем ясно как точно се осъществява цялата тази комуникация със Скалата. Въпреки това не попитах. Нямаше смисъл сега, когато заради кофеиновия дефицит в мозъка си вероятно нямаше да успея да осмисля отговора.
И като стана дума за това…
Първата глътка кафе винаги беше като заставане под студен душ след дълъг ден под августовското слънце.
— На езерото ли ще се видиш с приятелите си? — попита баба. — Твоята млада дама тръгна доста рано тази сутрин.
Моята млада дама. Да, тя определено знаеше. Силно се постарах да не допускам тази мисъл съвсем да ме затормози.
— Не — казах след още една бърза глътка. — Мисля да остана тук днес.
— Е, поне излез да постоиш на слънце — предложи тя и кимна към прозореца. — Денят е прекрасен.
Знаех, че има предвид времето, но не можех да престана да мисля, че денят е прекрасен и във всяко друго отношение. Все пак бях прекарал нощта с Бранди, която на практика беше любовта на живота ми, по дяволите. Бях прекарал нощта с Бранди, а сега държах прекрасна чаша с черно кафе в ръцете си. Всичко беше идеално. Всичко.
Освен…
Не, не всичко. Защото историята с Бранди не беше единственото, което се случи снощи. Снощи също така беше и вечерта, в която за трети път се бях опитал да открадна нещо от Лия — и третият път, в който се провалих.
— Да — съгласих се. — Излизането звучи добре. Обади ми се на мобилния, когато стане време за ритуала, става ли?
Лия я нямаше в „Уотърлемън Букс“, когато отидох там. Видях само стареца — същият, който подреждаше книги при предишното ми идване тук.
— Мога ли да помогна? — попита той, щом приближих касата. След това присви очи и намести очилата с телени рамки в основата на носа си. — Ах. Крадецът на телефони. Струва ми се, че ще е по-добре да си вървиш, синко.
— Не съм… — но не довърших. Вече ми беше писнало да се оправдавам за глупавата история с телефона. — Вижте, просто трябва да се видя с Лия. Тя тук ли е?
Старецът въздъхна.
— Не, днес съм само аз. Дори госпожа Луелън е извън града за смените през уикенда. Има роднини в Торонто или… при всички положения някъде в Канада. Все опява как щяла да се премести там. И тя, и Лия, и Джеси, всички ще ме напуснат до края на лятото, само гледай — той направи пауза загледан в мен. — Няма шанс да си търсиш работа, нали?
— При все че съм крадец на телефони?
Старецът се разсмя с пресипнал глас.
— Не ме е грижа какво крадеш, стига да не са книги или пари.
Това ме накара да се усмихна. Този тип си го биваше, макар да беше странен.
— Съжалявам, но не. Всъщност наистина търся Лия. Да не би да казахте, че е напуснала? Другаде ли работи вече?