И все пак, татко имаше право. Не исках да говоря с мама, но не исках и да се тревожи за мен.
Ето защо извадих телефона си, снимах чашата с вода, която току-що бях напълнил от чешмата, и я публикувах с надпис: Вечеря = 500 ml чиста водка.
— Ето, сега доволен ли си? — попитах татко и му показах телефона си.
Той се наведе напред, прочете надписа и тихичко се засмя.
— Надявам се социалните служби да знаят, че се шегуваш.
Свих рамене.
— Ако не е така, ще открадна спомените им. Какво толкова.
— Пак започваш — каза татко и поклати глава. — Като стана въпрос за вечеря, Валдес нахраниха ли те?
— Да — отговорих. У Тео беше вечер на спагетите, а госпожа Валдес правеше най-изумителните чеснови хлебчета в историята. Затова, разбира се, приех, щом ме поканиха да остана.
— В такъв случай, в чест на половинлитровата ти чаша, какво ще кажеш да правиш компания на своя старец за една чашка преди лягане? — погледнах го с недоумение и той уточни. — Питие. Тъкмо си купих нов скоч и исках да го опитам.
Скоч? Никога не бях опитвал скоч. Бира — да. Плодови коктейли — също. Най-евтиния алкохол, който можех да си купя с фалшивата си лично карта — несъмнено. Но никога не бях пробвал висококачествено питие като скоч.
(Освен това не бях съвсем сигурен как да тълкувам въпроса. Като предложение за мир след онази вечер, когато бях останал навън прекалено до късно, без да се обадя? Дали татко беше забравил, че законът не ми позволява? Дали не му липсваше да има друг възрастен в къщата?)
— Хм — поколебах се аз.
— Хайде, опитай — настоя той. — Ако не ти хареса, може да си вземеш нещо друго.
Оказа се, че скочът наистина ми харесва. Имаше вкус на опушено — в приятния смисъл. Щом го казах пред татко, той ме шляпна по рамото, поведе ме към дневната и включи телевизора. Превключваше каналите, докато не откри някакъв стар гангстерски сериал. Изгледахме целия епизод, отпивайки от питиетата си.
— Виждаш ли? — татко спря звука на телевизора. Беше започнал да говори малко завалено. Не беше проблем, и аз се чувствах леко замаян.
— Какво да виждам? — попитах.
— Време за баща и син — каза татко, посочи към мен, а после към себе си. — Важно е. А ти щеше да го пропуснеш, ако беше избрал майка си.
— Да избирам? — намръщих се. — Не съм имал никакъв избор. Тя си тръгна.
— Уффф — той размаха пренебрежително ръка. — Почакай, ще донеса бутилката. Ще сипя по още малко.
Той се запъти към кухнята, а аз се замислих какво беше казала мама, преди да си тръгне.
Ако някога поискаш и ти да си тръгнеш…
Ако ти се прииска да се махнеш от всичко това…
Мога да ти помогна…
Татко се върна с бутилката скоч. Сипа още малко от течността с опушен аромат в чашата ми, а после и в своята и се чукна с мен.
— За дружбата между баща и син — каза.
— Наздраве — отвърнах, нали така се прави. И да, бях абсолютно сигурен, че мама си беше изгубила ума. Нямах желание да си ида и нямах нужда от помощта й. Тук имах всичко, от което се нуждаех.
8
Извадих на Лия цяла камара допълнителни одеяла от скрина, както и една възглавница. После тя ме накара да се закълна, че няма да открадна нищо от нея, докато спи. Заклех се. Бях съвършено искрен.
Събудих се от топлата миризма на бекона, който се готвеше долу, от потропването на дъжда по покрива и от лекото похъркване на Лия от пода. Отне ми известно време, за да си спомня случилото се предната нощ. Вероятно защото не се бях наспал добре заради нахлуването на Лия.
А след като всичко си дойде на мястото, две неща се откроиха сериозно в замъгленото ми от сънливост съзнание:
Първо: Никой не биваше да разбира, че Лия е тук. Баба и леля Холи, категорично, тъй като те я мразеха, но за предпочитане беше и Тео и Бранди да не знаят. Ако ми се наложеше да обяснявам присъствието й, щеше да стане тежко.
Второ: Трябваше да взема душ. Незабавно. Вероятно и да се избръсна. Не го бях правил от известно време и присъствието на една почти непозната в стаята ми превръщаше този прост факт в проблем, който трябваше да бъде решен бързо.
Точно така.
Постарах се да не събудя Лия, като ставам от леглото, извадих си чисти дрехи и затворих вратата след себе си. Чувах приглушено как леля Холи и баба си приказват на долния етаж. Все пак откъм източното крило все още беше тихо. Вратите и на двете гостни бяха затворени. Тео и Бранди още спяха.
Щом се озовах на сигурно място в банята, бързо прокарах ръка през четината, пораснала по брадичката ми през последните няколко дни. Всъщност бяха повече от няколко. Беше минала седмица от последното ми бръснене, а по лицето ми имаше по-малко брада, отколкото расте на обикновените мъже за ден. Баща ми, който можеше да си пусне гъста брада за отрицателно време, все ми казваше, че съм за по-топъл климат. И че нямам шанс да стана дървар.