Може би се дължеше на факта, че не го правех много често, но бръсненето винаги предизвикваше дзен обстановка в мислите ми. Сякаш беше свързано с бръмченето на самобръсначката и нивото на концентрация. Накланям челюстта ето така. Повдигам брадичката. Старая се косата ми да не ми се пречка. Напомням си да внимавам да не се порежа. Да внимавам особено близо до бенката от лявата страна на челюстта…
Само че…
Наведох се по-близо до огледалото, за да погледна по-добре. Там нямаше бенка. Цял живот бях имал тази бенка точно под челюстта, а сега тя просто
Не беше
Там.
Онзи ден се бях опитал да открадна бенката на Лия Рамзи-Улф и не се беше получило. Сега моята я нямаше.
Чак когато спрях душа и взех хавлията, всичко си дойде на мястото.
В книжарницата се бях опитал да открадна бенката на Лия и вместо това моята беше изчезнала.
На партито бях пробвал да взема малко от трезвеността й и вместо това малкото останала такава у мен беше изчезнала и се бях оказал толкова пиян, че за пръв път в живота си изпаднах в несвяст.
А по време на първия си ритуал на триадата за това лято се бях опитал да отнема желанието на Лия да прекарва време около езерото — но не тя изгуби това чувство.
Аз бях.
Подсуших се с хавлията колкото можех по-бързо, облякох се и отново се втурнах в стаята.
— Лия — извиках, без дори да ме е грижа кой може да чуе. — Лия!
Разчорлената й коса се показа от малкото гнездо, което си беше свила от одеяла на пода, и тя ме погледна с едно замъглено око.
— Ммммспя — измърмори тя и окото се затвори.
— Лия — продължавах да настоявам аз… а след това спрях. Защото въпреки че наистина много исках да разбера как тя отклонява магията ми, тъй че да се отразява на мен, изведнъж осъзнах, че не тя е тази, която можеше да ми отговори. И без това изглеждаше ужасно изненадана, когато снощи разбра, че имам същите способности като Хедър — а това означаваше, че ако прави нещо, за да отблъсква магията ми обратно към мен, вероятно не е нарочно.
Разбира се, в мига, в който реших да не казвам нищо, Лия вече беше седнала и разтъркваше сънените си очи.
— Какво има?
— Ъъ. Вече е сутрин — и посочих прозореца, от който се процеждаше светлина. — Май ще е по-добре да си вървиш, преди някой да разбере, че си тук?
Лия изръмжа. Разтърка очите си още веднъж. После въздъхна и заключи:
— Да, май ще е най-добре.
— Така, леля Холи и баба са долу. Ще ида да ги разсейвам, за да можеш да се измъкнеш.
— Моят герой — измърмори Лия и се надигна, а аз излязох от стаята и затворих вратата след себе си.
Кафе. Имах нужда от кафе. След това щях да съм в състояние да помисля напълно разсънен какво да правя с цялото това… с каквото там правеше Лия с магията ми.
За щастие, кафето вече беше готово. Подушвах го. Затова затворих тихо вратата след себе си и се запътих надолу. Може би, след като баба вече беше станала, можех да я попитам за ситуацията на Лия — без да назовавам имена, разбира се. Може да беше някоя далечна роднина. Може би имаше достатъчно от кръвта на Куик, че самата тя да притежава магия, но не достатъчно да я ползва съзнателно.
Но щом се появих в кухнята, към мен се обърнаха четири глави.
— О — обърнах се изненадано към Бранди и Тео. — Не знаех, че вече сте се събудили.
— Бекон — беше простичкият отговор на Тео и той пъхна едно парче в устата си.
Бранди, от друга страна, не каза нищо. Само ме оглеждаше от глава до пети и обратно, сякаш се чудеше дали да ми се присмее или не.
— Какво? — попитах.
— Много си… спретнат и чист — каза Бранди, която още бе с измачканата си пижама на точки. — Безупречен вид.
— Е, и? — да, бях се изкъпал преди закуска и да, обикновено не го правех, но тя ме гледаше така, сякаш бях малко сладко кутре, което току-що е разбрало за какво служи вестникът.
— Просто е различно. В добрия смисъл. Ела да седнеш.
Сипах последното останало кафе в една чаша и седнах до Бранди, а тя се облегна на мен и ме целуна по устата. Това донякъде прогони усещането, че съм кутре, по-скоро се чувствах като момче със секси приятелка. Това беше нещо.
На печката имаше яйца, а на плота хляб, готов за слагане в тостера, но тези неща бяха за дни, в които стомахът ми е по-спокоен. Не за такива, в които по средата на бръсненето осъзнавах, че собствената ми магия можеше да се обърне срещу мен.