Защото не исках да издам, че съм необратимо и лудо влюбен в Бранди, ето защо.
Тайно увлечение. Интересно.
Все пак отговорих просто:
— Разбира се.
В този момент вратата на стаята се отвори. Пред прага стоеше Бранди.
Преди
Спомням си първия път, когато майка ми се опита да говори с мен за момичета. Винаги татко беше подхващал подобни теми, той ми беше разказал откъде идват бебетата, когато бях малък, пак той беше изнесъл лекция на тема „Истинските мъже уважават жените“ още в първата година от гимназията. Но мама беше тази, която дойде в стаята ми един ден миналата есен, застана до вратата и ме попита:
— Кога ще започнеш да ходиш по срещи?
Без предисловия. Без подготовка. Просто така.
Отговорът разбира се беше „Щом събера кураж да поканя Бранди Макалистър“ — но очевидно не можех да го призная. Не и пред мама. Всъщност и пред никой друг, но особено пред мама.
Ето защо оставих компютърната си игра на пауза и казах.
— Не знам. Защо?
— Любопитно ми е. Не може ли една майка просто да любопитства? — влезе в стаята и се настани на ръба на леглото ми.
— На теория, да — отговорих. — Но на практика? Съдейки от опита досега? Не.
Тя ми се усмихна леко и приглади смолисточерната си коса зад ушите.
— Тъкмо си приказвахме с леля ти Мона за времето, когато с баща ти започнахме да се срещаме. Затова се замислих.
Вратът ми се напрегна. След това и останалата част от тялото ми. Предстоеше разговор за секс. Зачудих се дали мога да стигна до пожарния изход навреме.
— За какво се замисли? — гласът ми прозвуча малко по-високо от обичайното.
— Баща ти не ми каза веднага — заговори бавно мама и погледът й стана отнесен, а гласът несигурен — за своите… способности.
— О, за свързването — отвърнах с облекчение.
— Да. Точно така. Каза ми чак след като се бяхме сгодили. Накрая все пак се справихме, разбира се, но известно време… е, нека просто кажа, че не пожелавам на никой друг да се почувства по същия начин. Затова се чудех как възнамеряваш да подходиш в такава ситуация, когато възникне.
— Мамо. Дори още не излизам по срещи. Няма как да съм по-далеч от възникването на подобна ситуация.
— И колкото по-дълго си остане така, толкова по-щастлива ще бъда — каза тя, — но въпросът все още стои.
— Не знам! — отговорих. — Предполагам, че ще… разбера, щом дойде моментът.
В погледа й проблесна разочарование, макар и само за секунда. Тя въздъхна и се изправи.
— Добре. Стига да имаш едно наум за това, което ти казах. Нали?
— Хм, разбира се — тя вдигна вежди, а аз допълних. — Обещавам.
— Добре — каза тя и най-сетне ме остави на мира.
9
Челото на Бранди се сбърчи от объркване, щом съзря Лия с измачканата й пижама и разчорлена от съня коса.
— Е… това най-вероятно е моментът, в който ще ми кажеш, че не е това, което изглежда?
— Изглежда ли, че е трябвало вече да съм си тръгнала, но не съм? — попита Лия на мига. — Защото това е самата истина.
О, за бога…
— Стига, Лия, бъди мила — намесих се. — Бранди е готина. Освен това е мое гадже.
Лия извъртя очи в гримаса, но тонът й определено не беше толкова саркастичен, когато заговори отново.
— Добре. Хубаво. Не, определено не е това, което изглежда.
Бранди подпря длан на ханша си.
— Сигурна ли си? Защото изглежда, че в стаята на Аспън има момиче, а той излъга, че се качва да разговаря с баща си.
Изтръпнах. По начина, по който го представяше, наистина не звучеше добре.
Лия се обърна към мен и поклати глава.
— Излъгал си приятелката си за мен? Приятел. Я стига.
— Е, а ти вече трябваше да си си отишла — отвърнах на нападката й.
— Казах ти, че се улисах! — тросна се тя. А след това заговори на Бранди. — Съжалявам, толкова е неловко. Но не спя с приятелчето ти, споко.
— Тя просто прекара нощта тук — прекъснах аз Лия, преди да е станало още по-зле. — На пода. Това е всичко. Бурята наистина беше жестока и не можех да я оставя да си иде сама.
— Хм — погледът на Бранди шареше между нас. Несигурността забавяше говора й. — Съжалявам. Просто. Проблемът не е в пренощуването. Не само в пренощуването. Искам да кажа, изобщо нямах представа, че ще идва. Но защо ме излъга преди малко?
— Прикриваше мен — обади се Лия, преди да съм успял да измисля правдоподобен отговор. — Не може да се каже, че съм добре дошла тук, разбираш ли? Донякъде заради майката на Хедър… е, всъщност точно заради нея. Тя ме мрази от дън душа. А твоето момче просто се прояви като добър приятел.