Лицето на Бранди остана съвършено сериозно.
— Не кръшкам, Аспън. И няма да скъсам с него заради теб. Разбра ли?
В този момент Тео се върна от тоалетната и посегна към третото си парче пица. Гледах как Бранди поставя ръка на гърба му — дребен безмълвен жест на близост. Тя вдигна поглед към мен, а аз кимнах.
Да. Разбрах.
11
Е, двамата с Лия накрая все пак спряхме, но мина доста време, преди да чуем отчетливо приближаване на стъпки към мястото, където се намирахме. Тогава Лия ме потупа по рамото със странно делови маниер, грабна писмото на Хедър от бюрото и изтича набързо от стаята.
Докато възвърна самообладанието си достатъчно, че да я последвам, тя вече вземаше чантата си иззад касата. Хари обикаляше наоколо и я наблюдаваше.
— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита я той. — Да не би да е нещо свързано с Джеси? Изобщо възнамерява ли някога да се върне на работа?
Лия поклати глава.
— Още не е решил. Но не, не е заради него. Просто трябва да… имам малко работа, това е всичко — тя се изправи, погледна право към мен и тръгна към вратата.
Последвах я покорно като кутре и почувствах погледа на Хари върху мен. Вероятно имаше известни предположения. Може би тези предположения бяха верни.
— Къде отиваме? — попитах Лия само миг, преди да забележа накъде се е насочила: далеч от търговската част на града, към жилищната. — Не отиваме у вас, нали?
Тя извъртя очи.
— Отиваме у Джеси, не у нас — и продължи да върви.
— А, чакай малко! — подвикнах аз, вдигнах ръце и отстъпих крачка назад. — Ако възнамеряваш да му признаеш, че си ме целунала, това си е ваша работа. Нямам желание да присъствам на този разговор.
— Божичко — измърмори тя и стисна основата на носа си с два пръста. — Не става въпрос за целувки. Идеята е, че аз искам ти да кажеш на Джеси защо внезапно е ослепял. Сещаш ли се? Цялата история за това как си му откраднал зрението.
— Но не бях аз! Вече ти се заклех…
— Знам — отвърна припряно тя. — Но не прочете ли писмото на Хедър? Тя казва, че е предложила нещо на Скалата. Цвета на косата си. А след това казва, че Скалата не проявила интерес. Не е приела предложеното от нея, затова се е насочила към нещо по-голямо. Какво каза, че си откраднал от Джеси? Състезателния му хъс?
Прехапах устната си. И аз бях забелязал приликата, когато четох писмото за пръв път. Очевидно съм възлагал твърде големи надежди, че Лия няма да обърне внимание.
— А Скалата поиска нещо по-голямо — смирено признах. — Отново. Но това не означава, че вината е моя.
Лия ме изгледа остро.
— Все пак идваш с мен. Джеси не може да прекара остатъка от живота си, без да знае, че зрението му е било откраднато.
А после се обърна и продължи напред. Изтичах да я догоня.
— Лия, стига. Лия! — извиках и хванах ръката й, след като не се обърна. — Нищо няма да му казвам. Нито пък ти. С Хедър сте били приятелки, нали? Значи знаеш колко е важно тази история да се пази в тайна. Не мога просто да тръгна и да разправям на всички…
— Защо не? — попита тя, вбесяващо спокойна.
— Защото… просто така. Не е от нещата, които казваш на всеки наоколо.
Лия само ме изгледа.
— Освен това — продължих аз, — фактът, че ще му кажеш, няма да му помогне. Не мога да го оправя, знаеш това. Щом нещо е откраднато, не може да бъде върнато обратно.
— Освен ако не вземеш зрението на някой друг и не го дадеш на Джеси — настоя Лия. — Хедър каза, че е възможно. Сещаш се, точно преди да откаже да го направи за Рейчъл.
— Ти прочете писмото все пак — казах. — Не можеш да използваш тази вратичка, ако става въпрос за нещо, което Скалата е взела. Хедър е пробвала. Майка й също. Няма да е по-различно и със зрението на Джеси.
— Поне би могъл да опиташ — но накрая въздъхна уморено, сякаш вече знаеше, че е загубена кауза.
Затова дори не отговорих.
— Хей, Аспън? — обърна се към мен Лия след известно мълчание. — Какво ще стане, ако престанете да крадете неща за Скалата?
Свих рамене.
— Ще се срути. Ще се образува гигантска лавина и целият град ще бъде сринат. Камъните падат, всички умират.
Тя се намръщи.
— И Хедър така казваше. Но не ми се струва логично. Скалата не е чак толкова голяма, а е и доста далеч, че да навреди… геология, нали така? Дори да се образува свлачище, то няма да достигне града. Вероятно няма да достигне дори вашата къща.
— Къщата на баба ми — поправих я. — Да, и аз си мислех същото. Но реших, че все пак всичко опира до магия. Скалата е магическа. Предполагам, че може да направи каквото си поиска.