Прехапала устната си, Лия извади писмото на Хедър от чантичката си, където го беше прибрала. Разгъна го и посочи нещо в края на първата страница.
Довери ми се, НЕ бива да се допуска Скалата да се срути. Не бях разбрала истинската причина до, преди да престанем да бъдем приятелки, но просто… довери ми се.
— Истинската причина — повтори тя. — Разказали са ти същото, каквото са казали и на Хедър, когато е била съвсем малка. Но по-късно сама е открила, че не е вярно.
Настръхнах, макар изобщо да не беше студено. Ако не беше истина, че Скалата ще се срути и ще погуби градчето Три Пийкс, за какво беше всичко това?
Нямах представа.
Но не означаваше, че никога не съм имал представа. Ами ако някой ми го е казал и знанието ми е било откраднато? Някак ми се струваше още по-лошо.
Трябваше да се обадя на татко.
В мига, в който си го помислих, телефонът ми звънна и буквално ме накара да подскоча. Но не беше баща ми. Беше Бранди.
Плъзнах пръст по екрана, за да отговоря.
До мен Лия подчертано извъртя очи. Игнорирах я.
— Хей, къде си? — попита Бранди. — Не е спешно, но Тео припира да тръгваме към езерото. Коооори ще идва с нас.
Вратът ми се напрегна при мисълта за езерото. Лодка. Мътна вода. Чувството на безпокойство, когато не съм на твърда земя…
Скапано отразяване.
— Не съм сигурен — заговорих… след това хвърлих поглед към Лия. Лия, която искаше отговори, която искаше да оправя проблема на приятеля й и която ме беше целунала, за бога.
— Аспън? — обади се Бранди.
— А, да! — отвърнах и се постарах тонът ми да подскаже неотложен проблем. — Идвам при първа възможност!
— Гаджето? — попита Лия, щом приключих разговора.
— Да. Трябва да тръгвам. Съжалявам.
— Ами всичко това…
— Трябва да тръгвам! — повторих и направих крачка назад по тротоара. — Чао!
А после се извърнах и побягнах.
Чак когато завих зад ъгъла и се скрих от погледа на Лия, забавих темпото. Обърнах се няколко пъти, за да се уверя, че не ме е последвала. Защо? Това беше моята загадка. Моето семейство. Не нейното. Без значение колко близка е била с Хедър, без значение какво се е случило със сестра й, цялата тази ситуация не беше неин проблем.
Но определено беше проблем.
Каква беше връзката между нещата, които се предлагаха на Скалата, и онези, които тя приемаше? Трябваше да има връзка. Но… цвят на косата и здрави бели дробове? Състезателен хъс и способността да виждаш? Просто ми се виждаше твърде произволно.
А може би изобщо нямаше връзка. Може Скалата просто да вземаше каквото си поиска, по дяволите. А това беше страховито по ред причини.
Ускорих крачка. Колкото по-бързо се върнех в къщата, толкова по-бързо Бранди щеше да ме разсее.
— Скъпа, прибрах се — извиках аз в мига, в който изритах обувките си и хлопнах вратата след себе си.
От дневната се разнесе смях, последван от гласа на Бранди:
— Насам!
Завих зад ъгъла и ето ги тях: Тео в единия край на канапето, а Бранди в другия. Само че тя беше с лице към него, опънала крака, подпрени в скута му, а той правеше масаж на единия.
— Хей — казах аз, като местех поглед от единия на другия. — Хм.
— Има ли нещо? — попита Бранди, а Тео мушна палец в извивката на стъпалото й. Гледах вцепенен. Самият аз никога не бях я докосвал там. Дори не си бях помислял. — Не изглеждаш много добре.
— Не. Всъщност да. Не, не! Всичко е наред.
Бранди се ухили.
— Защото ако проблемът е в краката ти, Тео може да обслужи и теб.
— В мечтите му — отвърна Тео, без дори да вдига поглед.
Бранди се засмя.
Вратът ме заболя. Стомахът ми се сви. Как така продължаваше да се случва? Толкова внимавах да оставя чувствата между тях само на платоническо ниво. Толкова внимавах. Въпреки всички миниатюрни семенца на привличането, които бях премахнал в течение на времето и от двамата, ето че тя беше вдигнала крака в скута му.
— Е, къде ходи? — попита Бранди.
— Не беше нещо важно — отвърнах и се наместих така, че да мога да разтъркам леко раменете й.
— Супер — каза тя и вдигна лице. — Спайдърменска целувка?
Наведох се, а тя се надигна нагоре. Беше доста странно да се целуваме наопаки, а не след дълго вече се кикотеше, допряла устни до моите. Затова се отдръпнах и се заех с масажа на раменете й.
— Да знаете, това е най-прекрасният ден — обяви тя. — Два масажа едновременно от двете ми най-любими момчета…
Добре. Дотук. Постарах се раздразнението да не проличи на лицето ми, отново проникнах в материята на тениската й и с един отривист замах й отнех удоволствието от масажа на стъпалата.