— Ти сериозно ли?
— Ами, тя те натъжаваше — оправдах се. — Не мислиш ли, че всеки път, когато съм те виждал с Тео, не съм си мечтал някой да вземе моята ревност? Всъщност опитах да го направя. Но не мога да открадна от себе си. Затова… аз…
Бранди беше като смразена.
— Затова ти какво?
Мамка му. За малко да ми се изплъзне нещо, което възнамерявах да запазя в тайна.
— Хм. Исках да кажа, че точно затова откраднах неща, които натъжаваха теб.
— Неща — повтори тя съвсем тихо. — Значи не е било само веднъж.
— Ами… Не.
— Продължавай тогава. Изброй ми ги.
Устата ми пресъхна. Изведнъж не можех да си припомня какво точно съм крал от нея, цялото ми съзнание беше блокирано от тайните, които не исках да й споделя.
Преди да съм успял да отроня и дума, изражението на Бранди се промени, вече не изразяваше отвращение, а опасност.
— Почакай, Аспън. Кога всъщност започнахме да излизаме?
Усетих ритъма на сърцето ми да се учестява.
— Е, всъщност ти ми налетя на онова парти.
— И не си… не си ме накарал да ти налетя?
— Не! Боже мой, не! — поне това беше сто процента истина. — Би било подло. Никога не бих постъпил така — в този момент си наложих да млъкна, защото се приближавах твърде опасно до степента на преваленото отричане.
Бранди кимна.
— И все пак онази вечер… спомням си, че ми се стори прекалено бързо. Дори ти го казах в колата. Тъкмо бях скъсала с Тео, а ето че бях готова да тръгна с теб и ми се струваше странно. Никой не преодолява така бързо раздялата. Никой — вратът ми се схвана, щом осъзнах накъде бие. — Ти ли предизвика развоя на всичко това?
Можех да я излъжа. Може би трябваше да я излъжа. Но изражението й и без това ми подсказваше, че знае истината. Ето защо кимнах.
— И при теб, и при Тео. И двамата бяхте съкрушени, след като… се разделихте. Затова аз… поправих това.
— Поправил си го — повтори тя. Аз кимнах. Боже, вратът ме болеше убийствено. — Добре. И да се разделим ли ни накара?
— Не, сами го направихте. Аз само…
Мамка му. Мамка му. Мамка мууууууу.
Насилих се да продължа.
— Просто наблюдавах как се случва.
Можех ли да измисля по-тъпа версия? Не, нямаше шанс. Гърдите на Бранди се надигнаха, когато пое дълбоко въздух.
— Наблюдаваше как се случва. Канеше се да кажеш друго.
— Не, нищо подобно — разтърках силно врата си.
— Значи не си ни накарал да се разделим — продължи тя. — Тогава какво? Откраднал си нещо и това ме е предизвикало да скъсам с него?
Не можех да отрека. Не можех да я излъжа. Тя стисна устни и си помислих, боже, сега наистина ще ме зареже. Освен ако не оправех нещата. Можех да проникна в съзнанието й и веднага да й отнема гнева, да се надявам, че под него може да се крие разбиране.
Свържи се, казах си. Направи го.
Не можех да помръдна.
— Какво си откраднал от мен? — сега стоеше изправена. Гледаше ме от високо.
— Увлечението. Любовта ти към него — устата ми беше така пресъхнала. От това гласът ми звучеше мрачно. — Имам предвид към Тео. Увлечението ти към него. Това откраднах.
— Наистина ли? — попита тихо тя.
Кимнах.
— Вие постоянно се карахте. И без това нямаше шанс нещата да продължат дълго, затова…
— С други думи ти си ме накарал да се влюбя в теб.
— Не! — отвърнах. — Не, не. Аз просто… отнех ти любовта към Тео и ти получи възможност да се влюбиш в мен. Вече ти казах, че никога не бих…
— С други думи, не мога сама да реша с кого да бъда. Дърпал си конците през цялото време. На практика нито едно от тези решения не е било мое.
— Не казвам това.
— Не, не, в никакъв случай — каза тя и кръстоса ръце пред гърдите си, сякаш да се предпази. — Само че току-що каза буквално това.
— Бранди.
Тя извърна ясните си очи към мен. Поклати бавно глава.
— Винаги съм си мислела, че си различен от останалите момчета — каза след малко тя. — От всички, с които съм излизала, от всички останали в училище.
— Различен съм — отговорих.
— Да, определено си. Само че не по начина, по който си мислех.
Започна да се отдалечава от мен. Отдръпваше се към вратата. Наведе се да вдигне чантичката си.
— Ще си събера багажа — заяви. — Отивам си сутринта й не искам да те виждам, преди да замина. О, ето и един безплатен съвет. Никога повече не си хващай приятелка. Никога.
— Бранди, почакай само секунда…