В тишината, която настъпи, Уилоу се показа от дневната и застана в преддверието.
— Без ругатни в този дом, моля — каза тя.
Лия тотално пренебрегна Уилоу и продължи да говори:
— Сега никога няма да мога да й кажа, че съжалявам. Вероятно ще страдам за това до края на живота си — Лия пое дълбоко дъх. — Все пак искам да знам нещо. Защо не ми казахте, че е умряла?
Преди леля Холи да е успяла да отговори, Уилоу попита:
— Защо знаеш за ритуала? Холи, мислех, че дъщеря ти е премахнала знанието й за онова, което правим.
— Аз… и аз си мислех така. Увери ме, че го е направила.
— Премахнала моето…? — Лия поклати глава и леко се засмя. — Не, знанието ми за онова, което правите, е съвсем непокътнато, благодаря.
Уилоу въздъхна.
— Аспън, би ли се намесил, ако нямаш нищо против? Не можем да допуснем хората да шушукат за семейните ни тайни.
— Да, Аспън. Давай. Открадни от мен — погледът на Лия проблясваше, но не можех да преценя дали е ядосана, или се забавлява. Много добре знаеше какво ще се случи, ако опитам да открадна от нея.
— Чуйте, тя няма да каже на никого — уверих ги. — Знае от години и на никого не е казала.
Уилоу наклони леко глава и ми се усмихна лукаво.
— Аспън. Хайде. Защо е това внезапно нежелание? Не е като да не си крал от нея преди.
— Какво си направил? — попита Лия ужасено. — Какво си взел от мен, по дяволите?
— Нищо! — отговорих и на практика това беше истина. Все пак не можех да го обясня пред семейството си. Не и без да издам тайната на Хедър. — Ще обясня по-късно, може ли?
Лия изпуфтя, стиснала зъби. Поклати глава.
— Да му се не види… Ах вие, хора.
— Хей — ядосах се. — Вие, хора? Стига. Тогава дори не те познавах.
— Аспън, няма значение дали си ме познавал! — тя буквално крещеше. — Сега ме познаваш. Имаше достатъчно много време да кажеш нещо.
— Махай се — нареди леля Холи за трети път.
— Не — отсече Лия. — Не и докато не ми обясните защо не ми казахте. Защо? Бяхме най-добри приятелки толкова време, а аз така и… ако знаех, че е болна, можех да…
А, значи това беше истинската причина да дойде. Не е искала обяснение за потулването на историята. Искала е да каже на Хедър, че съжалява и сега беше бясна, че е закъсняла.
Уилоу разтри слепоочията си.
— Аспън, в името на всичко свято, моля те, премахни спомените на това момиче и го отведи от къщата.
— Ще го направя сама — намеси се леля Холи, а гласът й прозвуча почти като ръмжене, щом тръгна към Лия.
Хванах ръката й, преди да е успяла да осъществи контакт.
— Стига, лельо Холи.
Лия и без това вече вървеше назад към вратата.
— Не, знаеш ли какво? Няма значение. Ти беше прав. Не биваше да идвам тук. Всички вие сте просто… просто…
Но така и не успях да разбера какви, тъй като Лия се обърна и излезе през входната врата. Отне ми известно време да се опомня и да я последвам.
— Лия, почакай! — извиках от прага. Вече беше стигнала до средата на алеята и не изглеждаше склонна да чака, затова хукнах след нея.
— Лия — повторих и посегнах към ръката й.
Тя яростно разтърси рамене, за да не ми позволи да я докосна. Това накара врата ми да се стегне.
— Да не си посмял да вървиш след мен.
— Стига…
В този момент тя се извърна. Очите й кипяха от гняв, беше стиснала длани в юмруци, а в гърдите й бушуваше коктейл от емоции, които не можех дори да различа.
— Махни се от мен — предупреди ме тя — и не ме доближавай повече, разбра ли? Виж, знам, че само искаш да ми бъдеш приятел, защото не можеш да крадеш от мен и това ти дава усещане за сигурност или нещо от сорта. Но макар да не можеш да откраднеш от мен, ти вече съсипа един от най-добрите ми приятели, един от най-важните хора в целия ми живот. Приключих с глупавото ти семейство. Просто приключих.
Отворих уста да отговоря, но от нея не излезе и звук.
Лия отново се обърна и си тръгна. Качи се в колата на майка си, изфорсира с двигателя може би малко повече от нужното и потегли.
Взирах се след нея. Това ли беше? Наистина ли си беше отишла?
— Ще я последвам — заяви леля Холи, която очевидно беше тръгнала след мен по алеята.
— Добре — каза Уилоу, застанала от другата ми страна. — Не мога да понеса мисълта, че това момиче знае…
— Няма да крада нищо от нея, разбра ли, мами? Откажи се.
Уилоу замига бързо, изглеждаше изненадана.
— Какво ще правиш тогава? — попитах аз.
— Ще говоря с нея — отговори рязко леля Холи. — Колкото и да ми е неприятно, това момиче имаше право. Тя беше единствената приятелка на моята Хедър в това затънтено градче. Заслужава… Хедър би искала… Е, все едно. Аспън, ти си трезвен, нали?