— Ти си знаеш царю, но заслужава ли си да правиш размирици от които народа да страда, за да ограничиш сина си. Изживей си старините на Лодара спокойно.
— Да, Сисин заслужава си. Заслужава си не заради мен и властта ми, а заради същия този народ. Другите се развиват и като знаят. че тук има разкол и размирици един ден някой ще ни нападне. За да се развиваме и да сме единни, трябва да го направим. Ако искаш ти бъди цар, но трябва да го направим.
— Не. Не искам да съм цар. Ти си царя и ти мислиш като цар. Аз мисля като стотник. Да бъде волята ти.
Као остави още известно време Лохим да тормози брат му Вава докато се свърже с Поо. Вава стана по-склонен да сътрудничи и изпрати отряди по границата. Постепенно тези отряди навлизаха все по-дълбоко в земите на Лохим, като избягваха битка, но пак се връщаха упорито. Конни отряди на Хум прочесаха долината чак до планините и дадоха да се разбере кой командва. постепенно войската все по-рядко започна да излиза от Самад. Пеа знаеше какво се случва, когато града остане без войска. Трите кораба които висяха пред самад и се сменяха периодично мярнаха на няколко пъти кораба на Самадур, но нито той го доближи, нито те го подгониха. Един ден пред селото на Матао се строиха единадесет кораба и изсипаха войска и преселници. Започна да се копае ров и да се издига вал. Понеже разстоянието до Самад бе един ден път с кон, от самад дойдоха като съгледвачи десетина конника, преминали реката с лодки. Войниците ги пресрещнаха още на брега и им направиха коридор. Конниците се поогледаха уплашено и като видяха, че пътя към лодките е отрязан тръгнаха по коридора. Стигнаха до насипа и се върнаха. Пак никой не ги спря, нито влезе в бой с тях. Качиха се на лодките и се прехвърлиха на другия бряг. Као отпусна половината армия, но докара още майстори и първо се зае да гради пристан.
Поредния кораб от Лодара му донесе вестта, че Самина е изчезнала. Той не се замисли много. Заминала е с някой кораб и едва ли ще чуе нещо за нея. Тя така му обеща. Сега се бе заел с новия град. Радваше се на всеки майстор който се измъкваше от Самад и се настаняваше при него. Лохим разбра бързо, че владенията му се простират до първата горичка и също не желаеше сблъсък с баща си. Когато се появиха първите къщи започна да строи храм на Ло, точно на първото възвишение, където реката се вливаше в морето. От трите кораба пред Самад остана само един да се люшка пред града и да пренасочва корабите към новия град.
Междувременно главата на Као побеля с годините. Гледаше да не се меси много в делника на хората. Те се оправяха добре и без него. В храма се настани ха три жрици на Ло с бръснати глави, които рядко се показваха. Понякога някой младеж се явяваше пред храма и изчезваше. Хората си говореха, че жриците принасят младежите в жертва на ненаситния Ло и се страхуваха. Као обаче знаеше истината, храма бе школата за шпиони на империята.
Отказа да даде име на новия град. Нека го наричат както си искат след като умре, макар да знаеше, че на повечето карти се именува като Лохрам. Чудеше се кога на Пеа няма да й издържат нервите и ще дойде да му вдигне поредната врява. Това взе да му липсва. Успокояваше се с разкрасяване както на града, така и на занаятчийските изделия. Дори изпрати вестоносец в Самад, да им съобщи, че снема обсадата и могат да търгуват и махна и последния кораб от блокадата. Така му харесваше. Всеки да си знае мястото.
Търговията вървеше. Лодара се специализира във фини изделия за дворци и богаташи. Итониа живееше от търговията на Тиати. От Полдиниа и Поса рядко идваха новини, но редовно идваха данъци. Као не можеше да повярва, че толкова добре вървят нещата. Храма на Ло беше хубав, но такава щедрост от Ло не беше на хубаво. Прекалено спокойно беше. Дори Самадур втора година не се бе мяркал.