Междувременно Фреди, който дори когато бе изплашен до смърт, беше отличен шофьор, овладя волана.
„Шефът“ насочи пистолета към Арчи:
— Наречи ме още веднъж луд. Искам да го чуя.
— Луд си! — без колебание възкликна Пърли. Устните му се разтегнаха в зловеща усмивка — повечето му зъби липсваха. — Луд, луд, луд! Не ти стиска да ме застреляш, а? Пречука резервата, няма начин да очистиш и мен. — Гласът му ставаше все по-писклив и истеричен. Трупът на Камбри се наклони към вратата, леденият вятър, проникващ през спуснатото стъкло, развяваше косата около главата му, от която липсваше задната половина.
— Млъквай, Пърли! — промърмори Курц. Чувстваше се много по-добре, отново контролираше положението. Дори само заради това си струваше да застреля наглия чернокож. — Дръж си бележника и не си отваряй плювалника. Фреди!
— Да, шефе.
— Още ли ме подкрепяш?
— Изцяло, шефе.
— Оуен Ъндърхил е предател, Фреди! Ако си съгласен, кажи „Слава на Бога“.
— Слава на Бога! — Джонсън изправи гръб, без да изпуска волана, взирайки се в безкрайната снежна пустиня, осветявана от мощните фарове.
— Оуен Ъндърхил предаде родината и съотечествениците си. Той…
— Предаде теб! — прошепна Пърлмътър.
— Точно така, Пърли. Затова не злоупотребявай с търпението ми, синко, не си въобразявай, че си безценен за мен. Преди малко беше прав — никога не се знае какво ще направи един луд. — Той впери поглед в широкия гръб на Джонсън и продължи монолога си. — Ще заловим Оуен Ъндърхил и онзи Девлин, ако още са заедно, ясно?
— Ясно, шефе — побърза да каже Фреди.
— Междувременно предлагам да се поразтоварим. — Курц извади от джоба си ключа за белезниците. Посегна зад Камбри и напипа дръжката на вратата, скрита под вече изстиналото сиво вещество. Отключи белезниците и само след секунди господин Камбри, слава на Бога, се присъедини към биологичната верига45.
Фреди го стрелна с поглед и се почеса по слабините. Сърбежът там и под мишниците буквално го подлудяваше. Освен това…
Поизвърна глава и видя, че Пърлмътър се взира в него — потъмнелите му очи бяха като черни езера върху лицето му, покрито с червени петна.
— Какво си ме зяпнал? — озъби му се.
Пърли безмълвно се извърна и се втренчи навън, където се простираше безкрайната нощ.
Деветнайсета глава
Преследването продължава
1
Господин Сив с удоволствие се отдаваше на човешките емоции, храната също много му се услаждаше, но изпразването на червата в тоалетната със сигурност никак не му допадаше. Не пожела дори да погледне резултата от напъването и моментално си вдигна панталоните, закопчавайки ги с леко разтреперани ръце.
За Бога, няма ли да се избършеше? — попита Джоунси. — Поне да беше пуснал проклетата вода!
Но господин Сив бързаше да се махне от кабинката. Спря, колкото да си изплакне ръцете на чешмата, после се насочи към изхода.
Джоунси не се изненада особено, когато вратата се отвори и в тоалетната влезе служителят от щатската полиция.
— Забравили сте да си вдигнете ципа, приятелю — отбеляза той.
— О, да. Вярно. Благодаря, господин полицай.
— Идвате от север, нали? По радиото викат, че по ония места ставали големи работи. Извънземни, комай…
— Идвам от Дери — отбеляза господин Сив. — Нямам представа.
— И какво ви води по пътищата в такава бурна нощ, ако позволите да попитам?
Кажи, че отиваш при болен приятел — посъветва го Джоунси, но изведнъж го прободе отчаяние… не искаше да става свидетел на всичко това, камо ли да участва в него.
— Отивам при един болен приятел — обясни господин Сив.
— А-ха. Може ли да видя свидетелството за управление и документите за регистр…
Изведнъж очите му се окръглиха като двете нули на вратата. Вдървено закрачи към стената, на която беше окачена табела „ДУШОВЕТЕ СА САМО ЗА ВОДАЧИТЕ НА КАМИОНИ“. Постоя разтреперан, опитвайки се да окаже някаква съпротива… но в следващия миг заудря глава в плочките. При първия удар филцовата му шапка отхвръкна на пода. На третия рукна червеното вино — бежовите плочки се изпръскаха с огромни червени капки, които се застичаха на тъмни вадички.
И тъй като нищо не можеше да попречи на случващото се, Джоунси посегна към телефона на бюрото.
Нямаше сигнал. Докато хапваше втората порция бекон или по време на първото си ходене по голяма нужда, господин Сив бе прекъснал линията. Джоунси бе съвсем безпомощен.
45
Кръговрат в природата, например трева-заек-лисица, при който един биологичен вид служи за прехрана на друг. — Б.пр.