Човекът, когото едва не застреля, вдигна глава и придърпа нагоре юргана. Кафявите сенки под очите му постепенно придобиваха пурпурен цвят.
— Маккарти. Ричард Маккарти. — Ръката му — изненадващо пухкава и бяла — изпълзя изпод завивката като животинче. — А ти?
— Гари Джоунс — отвърна домакинът и пое дланта му с ръката, с която едва не дръпна спусъка. — Но обикновено ми викат Джоунси.
— Благодаря ти, Джоунси — тържествено произнесе Маккарти. — Мисля че ми спаси живота.
— О, не съм сигурен. — Джоунси се загледа в червеното петно. Беше съвсем мъничко, очевидно от измръзване. Нямаше от какво друго да е, освен от измръзване.
Втора глава
Бобъра
1
— Оттук не можем да се обадим на никого, нали знаеш? — обясни Джоунси. — По тези места въобще не са били прекарвани телефонни кабели. Имаме генератор за електричеството, но това е всичко.
Маккарти — само главата му се подаваше над юргана — кимна.
— Чувах го как бръмчи, но нали знаеш — като се изгуби човек, шумовете много го объркват. Сякаш се чуват ту от ляво, ту от дясно, после изведнъж си готов да се закълнеш, че идват изотзад и затова е най-добре да се върнеш.
Джоунси безмълвно кимна, макар че не познаваше усещането. Ако не се брои седмицата непосредствено след злополуката — период, когато съзнанието му ту се луташе, замъглено от медикаменти и болката — никога не се беше губил.
— Опитвам се да преценя кое е най-удачното решение — отвърна. — Може би ще е най-добре, като си дойдат Пит и Хенри, да те закараме при твоите хора. Колко души сте?
Въпросът като че затрудни Маккарти. Като се прибави и несигурната му походка одеве, това само затвърждаваше мнението на Джоунси, че човекът е в шок. Учудваше се, че една нощ в гората е достатъчна да доведе до подобни последици, и се питаше дали на него самия би му се отразило по същия начин.
— Четирима — след едноминутно размишление отвърна Маккарти. — И ние сме като вас. Излизаме на лов по двама. Бях с един приятел — Стив Оутс. И той е адвокат като мен, работи в Скоухигън. Всъщност всички сме от Скоухигън и тая седмица за нас е… голяма работа.
— И с нас е така — с усмивка кимна Джоунси.
— Както и да е, явно много съм се отклонил. — Поклати глава. — Не знам, до един момент чувах Стив някъде отдясно, от време на време дори мярвах оранжевото му елече в храсталаците, после… просто не помня. Сигурно съм се замислил… горите са страхотно място да размишляваш за разни неща… и изведнъж се оказах сам. Опитах се да се върна, но вече се беше стъмнило… — Отново поклати глава. — В главата и е пълна каша, но да… бяхме четирима, като че в това поне съм сигурен. Аз, Стив, и Нат Роупър ссъ сестра си, Беки.
— Несъмнено вече умират от притеснение.
Маккарти сякаш се стресна от предположението и изведнъж се разтревожи. Очевидно досега въобще не му бе хрумвало подобно нещо.
— Ами да, сигурно. Естествено, че са се притеснили. О, Боже, олеле, Божичко.
Джоунси едва се въздържа да не се усмихне. Като започнеше веднъж, Маккарти напомняше на герой от филма „Фарго“.
— Та казвам, че ще е най-добре да те закараме при тях. Стига да…
— Не искам да ви притеснявам…
— Ще те закараме. Ако можем. Имам предвид времето — как бързо се развали.
— О, ужасна работа — кисело се съгласи Маккарти. — Поне малко от малко да познаваха с всички тия щурави сателити, доплерови радари и Бог знае още какво. И това ми било ясно и хладно като за сезона, хм.
Джоунси озадачено изгледа човека под юргана, от когото се виждаше само трескаво пламналото лице и кичур оредяваща кестенява коса. Прогнозите, които той беше слушал — заедно с Пиет, Хенри и Бобъра — през последните два дни, непрестанно вещаеха снеговалежи. Някои синоптици допускаха, че снегът може да премине в дъжд, но онзи от местното радио на Касъл Рок (тук се хващаше само тази станция, при това сигналът беше много слаб и радиото постоянно пращеше) предупреди за бързо напредваща снежна вихрушка „Албърта Клипър“7, петнайсет до двайсет сантиметра снежна покривка, вероятно последвана от нор’ийстър8, ако температурите останат ниски и фронтът не се измести към океана. Джоунси не можеше да си обясни къде ги е слушал Маккарти тия прогнози, но очевидно със сигурност не по местното радио. Най-вероятно просто се е объркал, пък и в неговото положение никой не можеше да го вини.
— Какво ще кажеш да приготвя една супа?
Гостът се усмихна с благодарност:
— Би било чудесно. Снощи ме боля стомахът, а тази сутрин направо се разкъсвах от болка, но вече се чувствам по-добре.
7
Фронт ниско атмосферно налягане, който носи студен арктически въздух и предизвиква резки застудявания и валежи; на името на провинция Албърта в Канада. — Б.пр.
8
Антициклон, подобен на ураган, породен от нахлуването на студен арктически въздух на юг; на името на пораждащия се североизточен вятър. — Б.пр.