Думите стройно се редяха, сякаш имаха значение. Той говореше, а приятелят му слушаше, занемял от възхита, и никой (най-малко Пит) не би заподозрял, че в същия този миг Хенри мисли за пушката, въжето, газта, сънотворните. Мислите му бяха като запис на касета, а езикът му е касетофонът.
— В Сейлъм — продължи — старците и младите момичета се обединяват в истерията си и voila, Сейлъмските съдебни процеси срещу вещиците13.
— С Джоунси гледахме филма. Играеше Винсънт Прайс14. Изкара ми акъла.
— Вярвам ти — отвърна Хенри и се засмя. В кратък миг на полуда помисли, че Пит говореше за „Лов на вещици“15. — А кога истеричните идеи намират най-голям отзвук? Когато зърното е прибрано и наближава зимата, разбира се — тогава има предостатъчно време да се разказват истории и да се пакости. В Уиначи, щата Вашингтон, били основали сатанинска секта, членовете на която извършвали жертвоприношения на деца в гората. В Сейлъм пък плъзнали вещици. А в Джеферсън Тракт, където се намира единственият и неповторим „Селски супермаркет на Гослин“, в небето блуждаят странни светлини, изчезват ловци и се провеждат военни маневри. Да не говорим за чудатата червена растителност по дърветата.
— Абе, не знам за хеликоптерите и военните, ама бая хора са видели светлините и сега щели да събират на извънредно събрание жителите на града. Старецът Гослин ми го каза, докато ти избираше консервите. А ония от Кинео наистина са изчезнали. Това не ти е истерия.
— Позволи ми накратко да изтъкна четири съображения. Първо, в Джеферсън Тракт не може да се свика събрание на жителите на града, защото такъв не съществува — дори Кинео е само район с оскъдно население, разпръснато из цялата му територия. Второ, събранието ще се проведе около старото кюмбе на Гослин и половината от присъстващите вече ще са се налели с ментовка и бренди.
Пит злобно се изкикоти.
— Трето, с какво друго да се занимават? И четвърто — що се отнася до ловците — или им е писнало да се правят на ловци и са отпрашили за вкъщи, или са решили да забогатеят в казиното в индианския резерват.
— А, мислиш ли? — Пит бе покрусен и в прилив на нежни чувства Хенри го тупна по коляното:
— Не бой се, светът е пълен със странности. — Ако светът наистина бе пълен със странности, Хенри надали би бил толкова нетърпелив да го напусне, но ако има нещо, което психиатрите умеят (като изключим писането на рецепти за илачи против нервно разстройство), то е да изричат лъжи.
— Абе, да изчезнат четирима ловци едновременно ми се струва, меко казано, странно.
— Нищо подобно — засмя се Хенри. — Един да изчезне е много по-странно. Но четирима? Просто са офейкали заедно, бъди сигурен.
— Колко остава до бърлогата, Хенри? — Което в превод означаваше: „Имам ли време за една бира?“
Хенри беше занулил километража на тръгване от Гослин — стар навик още от времето, когато работеше към щатската администрация на Масачузетс: тогава им плащаха по осем цента на километър и такса за всеки записан психотичен геронтологичен пациент. Разстоянието от магазина до хижата се помнеше лесно — 33,3 километра, а в момента километражът сочеше, че са изминали 20,37 километра, което означаваше…
— Гледай! — изкрещя Пит и Хенри мигновено вдигна поглед към пътя.
Скаутът тъкмо беше прехвърлил хълма, който бе обрасъл с дървета. Тук снежната завеса беше почти непрогледна, но Хенри караше на дълги светлини и ясно различи човека, седнал насред пътя на трийсет метра пред тях — човекът носеше вълнено яке, оранжева жилетка, която усилващият се вятър развяваше като наметалото на Супермен, и руска кожена ушанка. На шапката бяха привързани оранжеви панделки, които също се развяваха и напомняха на Хенри на флагчетата, които понякога опъваха на връв над паркингите за коли втора употреба. Човекът се беше настанил на средата на пътя като индианец, който се кани да запали лулата на мира, и въобще не помръдна, когато фаровете го осветиха. За миг Хенри срещна очите му — широко отворени, изцъклени и празни — и си рече: „Сигурно и аз ще гледам така, ако не внимавам и издам мислите си.“
Нямаше време да спре, особено в тоя сняг. Рязко извърна волана надясно и джипът отново излезе от коловозите. За миг той видя пребледнялото безизразно лице и си помисли: „По дяволите! Жена!“
Като излезе от коловозите, скаутът веднага поднесе. Този път Хенри изви волана на другата страна, подхващайки посоката на колелата, знаейки, но без да го мисли (нямаше време за мислене), че това е единственият шанс да не прегази жената. При това доста нищожен.
13
Известни съдебни процеси срещу набедени магьосници, състояли се през 1692 г. в Сейлъм, щата Масачузетс, вследствие на които са екзекутирани 30 души. — Б.пр.
14
Холивудски актьор от 30-те, 40-те и 50-те години (р. 1911 г.), известен с множество криминални филми и трилъри. — Б.пр.
15
Екранизация на едноименната пиеса (1952) от Артър Милър (р. 1915 г.), реакция на маккартизма в Америка. — Б.пр.