Имах много причини да го кажа — не само от хуманна гледна точка. Ако Макинтош умреше и «Бегълците» убиеха мисис Смит, тогава с мен беше свършено. Най-доброто, което щеше да се случи при това положение, беше да ме пратят обратно в затвора да доизлежа присъдата си.
Но не беше само това. Щяха да ме съдят за посегателство над служител на затвора. Бях ритнал старшия надзирател в лицето и той си беше счупил крака и заради това щяха да ми лепнат още пет годинки.
Ако нещо се случеше с Макинтош и мисис Смит, нямах никаква надежда да докажа каквото и да било в моя полза. Непоклатимата надеждна система за сигурност на Макинтош се беше разбила на пух и прах пред очите ми. От слушалката се чуха някакви приглушени гласове и пращене.
— Какво беше това?
— Как са могли да разберат адреса?
— Точно сега това няма значение. Цялата тази история ни излезе много солена и най-доброто, което можем да направим, е да си плюем на петите.
— Какво стана със Слейд? — попита тя с остър глас.
— Той изчезна — отвърнах уморено. — Бог знае къде е сега. Може би са го качили на някой руски товарен самолет за Ленинград. Провалихме се, мисис Смит.
— Почакайте — каза тя и пет минути не чувах нищо освен натрапчива тишина. Забелязах, че един мъж стоеше отвън, гледаше ме и нервно потропваше с крак. Изгледах го кръвнишки и му обърнах гръб.
Мисис Смит се обади отново.
— Ще бъда на аерогара «Шенън» след три часа. Имате ли нужда от нещо?
— О, господи, разбира се. Най-вече от пари, много при това, и от нова самоличност.
— Защо да не използваме истинското ви име. Куфарът и паспортът ви са тук. Ще ги взема с мен.
— Стойте далече от кантората «Англо-скотиш» — предупредих я аз. — И внимавайте да не ви следят. Знаете ли как да се отървете от преследвачите?
Гласът й, когато ми отговори, беше студен:
— Не съм вчерашна. Ще се видим на «Шенън» след три часа.
— Не става. Летищата не са подходящи за хора, които са преследвани. Сигурно са пълни с ченгета. Не забравяйте, че съм търсен от полицията, а Брънскил току-що е пристигнал в Ирландия. — Обърнах се и видях, че при кабинката се беше образувала опашка. — Вземете такси до «Сейнт Джордж хотел» — ще ви чакам отпред. Може би ще съм с кола.
— Добре, ще взема и парите. Колко искате?
— Колкото можете да вземете, без да будите подозрения. Наистина ли ще успеете за три часа?
— Ако не ми се бъркате — каза тя язвително и затвори.
Върнах слушалката на мястото й и отворих вратата. Първият, който стоеше на опашката, подметна саркастично:
— Къде телефонирахте? В Австралия ли?
— Не — погледнах го безизразно аз, — Пекин.
Минах покрай него и закрачих по улицата.
II
Оказа се, че е лесно да наемеш кола — нямаше никакви проблеми с английското разрешително. Тези коли обикновено не са от най-добрите, но успях да се сдобия с «Кортина–1500», която се надявах да ме измъкне от беда или да ми навлече такава достатъчно бързо.
Пристигнах рано пред хотела и паркирах от другата страна на пътя на около двеста метра. Минаха няколко таксита, но нямаше никаква мисис Смит в тях. Най-накрая тя пристигна само с петнадесет минути закъснение. Стоеше на тротоара, където я беше свалило таксито. До нея имаше два куфара и портиерът на хотела предложи да й помогне. Видях я как махна с ръка в знак на отрицание и той се върна разочарован обратно в хотела, докато тя несигурно се оглеждаше около себе си. Оставих я нарочно да се пече на този огън, защото исках да се убедя, че никой не проявява съмнително голям интерес към нея.
След десет минути стигнах до извода, че ако не я приберях, то някой друг щеше да го стори, защото тя изглеждаше дяволски привлекателна в ластичния клин, деколтираната блузка и късото сако, така че се влях в потока от коли, обърнах и спрях пред хотела.
— Имате ли нужда от превоз, мадам?
Тя се наведе да погледне в колата, зелените й очи мятаха искри.
— Къде беше? — попита тя мило. — Вися тук като глупачка. Едва се отървах от досадниците.
— Това са те, ирландците. Не могат да устоят на никое хубаво момиче. Качвай се. Аз ще прибера куфарите в багажника.
Три минути по-късно вече се носехме по пътя към Крейтлоу.
— Бързо пристигна. Трябва да си хванала самолета веднага.
Тя беше вперила поглед напред.
— Дойдох със собствения си самолет.