— Господин пират — извика Дьо Риварол с прегракнал глас, — изглежда, че ще трябва отново да ви напомня, че съм ваш началник.
— Мой началник! Вие! Сили небесни! Та вие сте обикновен пират! Но ще чуете истината поне веднъж, и то пред всички тези джентълмени, които имат честта да служат на френския крал. Трябва аз, пиратът, морският разбойник, да застана тука и да ви кажа какво е в интерес и какво прави чест на Франция и на френската корона. А вие, назначен от краля за генерал на френските войски, не обръщате внимание на всичко това и искате да изразходвате предоставените ви средства за нападение над някакво незначително селище, искате да пролеете френска кръв, за да превземете място, което не може да бъде задържано, само защото са ви казали, че в Картахена има много злато и защото плячката от този град ще ви обогати. Подобно поведение е достойно за търгаша, който се опита да се пазари и да намали нашата част от плячката, и то след като беше подписан договор, който ви задължава. Нека господин Дьо Кюси каже дали греша. Ако не съм прав, докажете, че е така, и аз ще ви помоля за извинение. Междувременно, господине, аз се оттеглям от този съвет. Не ще участвувам повече във вашите разисквания. Приех да служа на френския крал с намерението да направя чест на службата. Не мога да направя чест на тази служба, като оказвам морална поддръжка на едно такова излишно жертвуване на хора и средства за нападение над незначителни селища, чиято единствена цел е вземането на плячка. Отговорността за подобни решения трябва да остане изцяло ваша. Желая господин Дьо Кюси да съобщи моето мнение на френското правителство. А оттук нататък, господине, остава само да ми предадете вашите заповеди. Ще ги очаквам на борда на моя кораб — както и всякакви лични съобщения, които може би ще сметнете за необходими поради термините, които бях принуден да употребя на този съвет. Господин барон, имам честта да ви пожелая всичко най-добро.
Той излезе, а тримата му предани капитани, въпреки че го сметнаха за луд, излязоха мълчаливо след него.
Господин Дьо Риварол се задъхваше като риба на сухо. Голата истина го беше лишила от говор. Когато се окопити, той благодари на бога, че сам Блъд беше освободил съвета от по-нататъшното си участие в разискванията. Вътрешно господин Дьо Риварол изгаряше от срам и гняв. Бяха му смъкнали маската и го бяха изложили на презрение — него, главнокомандуващия кралските сухопътни и морски войски в Америка.
Въпреки всичко в средата на месец март те отплаваха към Картахена. Доброволците и негрите бяха повишили броя на войските под личното командуване на господин Дьо Риварол на хиляда и двеста души. Той мислеше, че с тях ще може да държи в ред и покорство пиратите.
Внушителната флота се водеше от флагманския кораб на господин Дьо Риварол „Викториьоз“67 — мощен кораб с осемдесет оръдия. Всеки от другите четири френски кораба беше поне толкова мощен, колкото и „Арабела“ на капитан Блъд, която имаше четиридесет оръдия. Следваха по-малките пиратски кораби „Елизабет“, „Лахезис“ и „Атропос“, около една дузина фрегати, натоварени с провизии, и известно число лодки и по-малки съдове, които се влачеха на буксир.
Те едва не се натъкнаха на полковник Бишоп и ямайската флота, която отплава на север към Тортуга два дена след като барон Дьо Риварол премина на юг.
Глава XXVII
КАРТАХЕНА
Френската флота прекоси Карибско море при силни насрещни ветрове и едва в началото на април легна в дрейф пред Картахена. Господин Дьо Риварол свика съвет на борда на флагманския си кораб, за да бъде определен начинът за провеждане на нападението.
— Твърде важно е, господа — каза им той, — да изненадаме града, преди да организира отбрана и преди да изнесе съкровищата си навътре в сушата. За постигането на тази цел предлагам тази нощ, след като се стъмни, да свалим на брега северно от града достатъчно войски.
Баронът обясни в подробности плана, изработен и обмислен от него.
Той беше изслушан с уважение и одобрение от своите офицери, с презрение от капитан Блъд и с безразличие от другите пиратски капитани, които присъствуваха. Трябва да ви бъде ясно, че отказът на Блъд да присъствува на съвети се отнасяше само до съветите, занимаващи се с определяне на начинанията, които трябваше да се предприемат.
Капитан Блъд единствен измежду всички знаеше какво ги очаква. Преди две години той също се бе замислял върху възможността да нападне селището и беше извършил разузнаване при обстоятелства, които скоро щеше да разкаже.