В четиритомника на Сабатини е включен и един друг пиратски роман — „Морският ястреб“. Почти безрезервната симпатия на писателя към капитан Блъд и Морския ястреб е все пак оправдана, защото гледната точка на този толкова особен човек не е всъщност съвременна… Светът е имал друго отношение към пиратството преди три века (или поне част от хората) и той се придържа към него, приема го; малко по-други са били нравите тогава и обикновените люде се люшкали между омразата и възхищението, когато говорели за корсарите. Човечеството преодолява трудно своето преклонение пред бойния подвиг, наследено от хилядолетията, не си дава често сметка за неговите цели. Но това преодоляване полека-лека става факт и е част от пътя на цивилизованото съзнание. От Наполеон, един масов убиец практически, се възхищаваме и до днес. Едва сега, когато се появи възможност следващите военни герои да затрият изобщо живота на планетата, хората започнаха да изпитват към въоръжения сблъсък нещо като отвращение.
Няма да се спирам по-подробно на „Морският ястреб“, тъй като този иначе хубав роман повтаря в общи линии мотивите и образите от „Капитан Блъд“, Сър Оливър Тресилиън по-специално, бъдещият пиратски водач, напомня до голяма степен лекаря каторжник. Същата физическа привлекателност, силна воля, смелост, интелигентност и находчивост: Морският ястреб превъзхожда околните и се отличава от тях със своя тип морал и своите принципи — съвсем като Блъд. Историческият момент пак е точно фиксиран — действието се развива няколко години след прочутата битка на английския военен флот с Великата армада на католическа Испания. От сюжетна и познавателна гледна точка идеята на Сабатини да се занимае в този роман с друг клан на морските разбойници — арабските корсари, разширява обсега на творчеството му, обогатява погледа на младите читатели върху света и историята. „Морският ястреб“ е мощна, наситена с енергия и приключения книга. И все пак (за това стана дума и преди) трябва много да се мисли за доброто и лошото, за техния съвременен смисъл, когато се четат такива произведения. Те удовлетворяват несъмнено вечния стремеж на момчето и юношата да изживее наяве или поне във въображението си бурни приключения, да предизвика възхищение, да възстанови потъпканата справедливост. Но към проблема за средствата, чрез които се постига всяко нещо, за неговата цена, трябва да се отнасяме много трезво — Сабатини не съумява да оправдае докрай кръвопролитията, излишните жертви в своите романи. Невинните умират наравно с виновните. Вярно, такава е често логиката на самия живот, но на нас поне ще ни стане ясно, че Питър Блъд и Оливър Тресилиън не са напълно положителни образи. (Крайният резултат от една творба често се разминава с намеренията на автора.) Обърнете внимание и на друг един образ от „Морският ястреб“ — Лайонел, брата на сър Оливър. По душа не е лош, но е страхлив и слабоволев. Проследите ли внимателно поведението му, ще видите колко лесно такъв човек става предател и престъпник.
Стига да не ви е попадало предишно издание на „Скарамуш“, ще имате сега щастието да прочетете и тази необикновена книга. Основните находки в „Скарамуш“ са две: от една страна изключително интересната съдба на героя, която минава през най-странни перипетии, и от друга, пълната обвързаност на тази съдба с едно от най-интересните събития в по-новата история на света — Великата френска революция от края на 18 век. Старателно изучените от Сабатини династически борби и междудържавни „търкания“, за които се говори във вече изброените романи, са нещо значително по-чуждо за съзнанието на днешния читател, а и не толкова оригинално като обществена и социална основа на една книга; еднакъв тип амбиции и интереси са движещата сила на подобни събития и през 13-и, и през 15-и век… Френската буржоазна революция е уникална. За първи път, откак свят светува, Третото съсловие (гражданството, занаятчийските слоеве преди всичко, водени от буржоазията) посяга на аристократическите и църковни привилегии, провъзгласява принципите на Свободата и Равенството, настъпването на века на Разума. Това предизвиква огромни сътресения във френското общество. Рушат се вековни представи, създава се ново човешко мислене; довчерашните господари поемат пътя на бягството и емиграцията, появяват се революционни водачи от нов тип, непознати за дотогавашния свят. Цяла Европа е разтърсена, угнетените надигат глава, а кралете, правителствата и привилегированите класи, изпаднали в паника, изпращат свои армии към френската граница, за да задушат тази толкова опасна революция.