Каза през рамо на Гарднър:
— Давам петнадесет лири за този.
Лицето на капитана доби изумен израз.
— Петнадесет лири! Та това е едва половината от цената, която щях да искам за него.
— Това е два пъти повече от цената, която смятах да дам — изръмжа полковникът.
— Но и тридесет лири няма да са много за него, ваша светлост.
— За такава цена мога да взема някой негър. Тези бели свини не могат да издържат тука. Не ги бива за истинска работа.
Гарднър започна да хвали здравето, младостта и силата на Пит. Сякаш говореше не за човешко същество, а за товарно животно. Впечатлителният Пит стоеше мълчалив и неподвижен. Само появяването и изчезването на червенина по бузите му показваше вътрешната борба, която водеше, за да запази самообладание.
Питър Блъд беше отвратен от мръсния пазарлък.
Малко по-надалеч се разхождаше бавно нагоре-надолу младата дама, потънала в разговор с губернатора, който се докарваше пред нея, усмихваше се глупаво и накуцваше. Тя очевидно не знаеше с каква отвратителна работа се занимаваше полковникът в момента. А дали всичко това, помисли си Блъд, не й беше безразлично?
Полковник Бишоп се извърна и премина нататък.
— Давам двадесет лири. Нито пени повече. И пак ще е два пъти повече, отколкото ще вземете от Крабстон.
Капитан Гарднър долови по тона, че това решение е окончателно, въздъхна и отстъпи. Бишоп вече вървеше пред редиците. Погледна бегло и с презрение мистър Блъд и слабичкия младеж до него. Но застаналият до тях огромен мъж на средна възраст на име Волверстон, който бе загубил едното си око при Седжмур, привлече вниманието му и пазарлъкът започна отново.
Питър Блъд стоеше сред ослепителната слънчева светлина и вдишваше непознатия мирис на въздуха. Този аромат беше съставен от миризмите на кампешово дърво18, ямайски пипер и уханни кедри. Непознатият аромат го накара да потъне в безполезни размисли. Не беше в настроение за разговори. Застанал мълчаливо до него, Пит беше в същото настроение. Беше поразен от мисълта, че скоро ще се раздели с човека, с когото бе стоял рамо до рамо през изпитанията на последните няколко месеца, когото бе започнал да обича и на чието ръководство и подкрепа бе свикнал да разчита. Бе обзет от чувство на самотност и скръб, в сравнение с което всичко изживяно досега му се струваше незначително. За Пит тази раздяла представляваше връх на страданието.
Дойдоха и други купувачи, оглеждаха ги и отминаваха. Блъд не им обръщаше никакво внимание. Скоро към края на редицата се забеляза някакво раздвижване. Гарднър говореше високо и правеше някакво съобщение на обикновените купувачи, които бяха изчакали полковник Бишоп да направи избора си от човешката стока. Гарднър млъкна и Блъд, който гледаше в същата посока, видя момичето да говори на полковника и да сочи нагоре с нагайката със сребърна дръжка, която държеше в ръка. Бишоп засенчи очи и погледна в указаната му посока. След това отново се приближи с поклащане, придружен от Гарднър и следван от момичето и губернатора.
Полковникът застана пред Блъд и ако момичето не го бе потупало с нагайката по ръката, щеше да отмине нататък.
— Ето това е човекът, когото имам предвид — каза тя.
— Този ли? — В гласа му прозвуча презрение. Питър Блъд се вгледа в блестящите кафяви очички, потънали в месестото жълтеникаво лице като стафиди в козунак. Почувствува как се изчервява от обидата на такова презрително оглеждане.
— Ба! Торба кости. За какво ми е?
Той тръгна да си отива, но Гарднър се намеси:
— Може да е отслабнал, но е силен, силен и здрав. Когато половината легнаха болни, а другата половина бяха на път да се разболеят, този мошеник се удържа на крака и лекуваше другарите си. Ако не беше той, щеше да има много повече смъртни случаи. Да кажем петнадесет лири за него, а, полковник? Евтино е. Казвам ви, ваша светлост, че е силен и здрав, въпреки че е малко отслабнал. Ще понесе големите горещини. Климатът няма да го убие.
Губернаторът Стид се засмя.
— Чувате ли, полковник? Доверете се на племенницата си. Жената познава всеки мъж на място от пръв поглед — каза той и се засмя, доволен от своето остроумие. Но смехът му прозвуча самотно. По нейното лице премина сянка на раздразнение, а полковникът бе погълнат от мисли по сделката и не обърна внимание на остроумието на губернатора. Той присви устни и погали брадичката си с ръка. Джереми Пит бе почти спрял да диша.
— Ще ти дам десет лири за него — каза полковникът най-после. Питър Блъд се молеше предложението да бъде отхвърлено. Не можеше да си обясни причините, но бе обхванат от отвращение при мисълта, че може да стане собственост на това дебело животно и до известна степен на младата красавица с кафяви очи. Но неговото отвращение не беше достатъчно, за да го спаси от предопределението му. Робът си е роб и няма власт да определя своята съдба. Питър Блъд бе продаден на надменния купувач полковник Бишоп за нищожната сума от десет лири.