Питър Блъд съдеше за нея — както всички сме склонни да съдим за хората, — без да я познава достатъчно.
Много скоро му се представи случай да промени своята преценка.
В края на месец май, когато горещината бе започнала да става непоносима, в Карлайлския залив бавно се вмъкна разнебитеният английски кораб „Прайд ъв Девън“21. Бордовете му бяха надупчени и изпотрошени, от кормчийската кабина не бе останало почти нищо, а бизанмачтата22 бе отнесена от снаряд и на мястото й стърчеше само пречупен дънер. Корабът бе влязъл в бой край остров Мартиника с два испански кораба, пренасящи скъпоценности, и въпреки уверенията на капитана, че испанците го били нападнали, беше твърде трудно да не се подозре точно обратното. Единият от испанските кораби бе побягнал от битката и „Прайд ъв Девън“ не го бе подгонил само защото по него време не бе в състояние да го стори. Другият кораб бе потопен, но преди да потъне, голяма част от съкровищата на испанеца бяха пренесени в трюмовете на английския кораб. Това беше всъщност една от тези пиратски битки, които представляваха непрекъснат източник на търкания между двора на крал Джеймз и Ескориала23, като оплакванията произлизаха ту от едната, ту от другата страна.
Стид обаче, подобно на болшинството от колониалните губернатори, съзнателно се правеше на малко по-глупав, за да приеме историята на английския капитан въпреки всички доказателства, които я опровергаваха. Той споделяше омразата, която всички хора от Бахамските острови до континента, независимо от тяхната националност, изпитваха към испанците; а те си бяха спечелили тази омраза със своето арогантно и надменно държание. Затова Стид даде убежище в залива на „Прайд ъв Девън“ и постави на негово разположение всичко, необходимо за поправката му.
Но най-напред от кораба бяха свалени на брега повече от двадесетина английски моряци и шестима испанци в същото състояние — единствените оцелели останки от една щурмова група, която бе нахлула на английския кораб и не бе могла да се отдели. Ранените моряци бяха подслонени в една продълговата барака на пристана и медицинските сили в Бриджтаун бяха свикани да се погрижат за тях. Заповядаха на Питър Блъд да помогне в изпълнението на тази задача; отчасти понеже говореше испански като роден език и отчасти поради ниското му социално положение на роб на него му отредиха за пациенти испанците.
Блъд нямаше особени причини да обича испанците. Двегодишният му престой в испански затвор и участието след това във военните действия срещу окупираните от испанците територии в Холандия му бяха дали възможност да се запознае с някои съвсем непривлекателни черти на испанския характер. Въпреки това той усърдно изпълняваше лекарските си задължения, не проявяваше никакви чувства и се отнасяше към своите пациенти с повърхностно доброжелателство. От своя страна испанците бяха много изненадани, че не ги обесиха без никакъв съд, а дори лекуват раните им и проявиха непривична за техния характер кротост. Милостивите обитатели на Бриджтаун се тълпяха в импровизираната болница с подаръци, плодове, цветя и деликатеси за ранените английски моряци, но отбягваха испанците. Всъщност, ако желанията на някои от тях бяха изпълнени, испанците щяха да бъдат оставени да умрат като кучета. Питър Блъд се убеди в това още от самото начало.