— Но ако внимавате, изобщо няма да се стигне до неудобни въпроси. Ще се уговорите с Нътол. Ще го включите във вашата група: корабният дърводелец може да бъде полезен член на вашия екипаж. Ще го накарате да намери подходяща лодка, чийто собственик е склонен да я продаде. Тогава ще се подготвите напълно, преди да купите лодката, за да можете да избягате веднага след купуването, преди да бъдат зададени неизбежните въпроси. Разбирате ли ме?
Блъд го разбра толкова добре, че един час след това успя да се види с Нътол и намери, че той е склонен на това начинание, точно както бе предсказал доктор Уекър. Когато се раздели с дърводелеца, те се бяха разбрали, че Нътол ще потърси лодка, а Блъд ще достави веднага парите.
Търсенето продължи повече, отколкото предполагаше Блъд, който нетърпеливо чакаше със златото на доктора, скрито в дрехите му. Но в края на третата седмица Нътол, с когото сега се срещаше ежедневно, му съобщи, че е намерил подходяща лодка и че нейният собственик е склонен да я продаде за двадесет и две лири. Същата вечер на плажа, далеч от любопитните погледи, Питър Блъд предаде необходимата сума на новия си съдружник и Нътол си отиде с указание да извърши покупката късно на другия ден. Той трябваше да докара лодката на пристана, където под прикритието на нощта Блъд и другите каторжници щяха да се присъединят към него и всички заедно щяха да тръгнат.
Всичко беше готово. След изваждането на всички ранени от бараката на пристана тя стоеше неизползувана и Нътол бе скрил в нея всички необходими запаси: петдесетина килограма хляб, известно количество сирене, една бъчонка вода и няколко бутилки вино, компас, квадрант24, карта, пясъчен часовник, лаг25, насмолено платно, някои дърводелски инструменти, фенер и свещи. В селището на робите също всичко беше готово. Хагторп, Дайк и Огл се бяха съгласили да се присъединят към бягството, а освен тях бяха грижливо завербувани още осем души. През дългите нощи на очакване в колибата, която Пит споделяше с още петима — те всички щяха да се присъединят към опита да възвърнат свободата си. Бе изработена тайно една стълба. С нея щяха да се прехвърлят през оградата и да се озоват на открито. Ако не вдигаха много шум, рискът да ги открият беше твърде малък. Освен заключването им във вътрешността на оградата други предпазни мерки не се вземаха. Пък и къде из острова би се скрил глупакът, ако избяга? Главният риск беше да не бъдат открити от своите другари по нещастие, които щяха да останат. Заради тях трябваше да пазят тишина и да внимават.
Дванадесетте души, които щяха да участвуват в бягството, и Нътол долу в града с нетърпение очакваха настъпването на следващия, изпълнен с надежди и тревоги ден, който трябваше да бъде техен последен ден на остров Барбадос.
На залез слънце, след като бе изпратил Нътол да купи лодката и да я закара на предварително установеното място на пристана, Питър Блъд стигна до оградата точно когато прибираха робите от полето. Той застана отстрани на входа, остави ги да минат и не им предаде никакво съобщение освен надеждата, която блестеше в очите му.
Блъд влезе в заграденото селище и когато робите разтуриха редиците и се пръснаха по колибите, той видя полковник Бишоп да разговаря с надзирателя Кент. Двамата стояха до стълбовете, забити в средата на селището. Тези стълбове служеха за наказанията на провинилите се роби.
Когато се приближи към тях, полковник Бишоп се извърна и го изгледа мрачно.
— Къде ходи досега? — изрева той и въпреки че в гласа му винаги имаше заплашителна нотка, този път Блъд почувствува сърцето си да се свива.
— Бях по работа в града — отвърна той. — Мис Пач има треска, а мистър Декер си е навехнал глезена.
— Ходих да те търся у Декер, но те нямаше. Станал си много мързелив, драги ми. Някой от тия дни трябва да ти поизбием мързела, ако не престанеш да злоупотребяваш със свободата, на която се радваш. Не забравяй, че си осъден метежник!
— Не ми се дава възможност да забравя — каза Блъд, който не се бе научил да сдържа езика си.
— Боже мой! Ще ми нахалничиш ли?!
Блъд си спомни колко много беше поставено на карта и усети, че от колибите, заобикалящи празното място, напрягаха тревожно слух, и моментално прояви необичайно смирение.
— Не проявявам нахалство, сър… много съжалявам, че е трябвало да ме търсите…
— Да, да и още повече ще съжаляваш. Губернаторът има пристъп на подагра и реве като ранен кон, а тебе не можем никъде да те намерим. Тръгвай, човече, махай се и върви по-бързо при губернатора! Чакат те, казвам ти. Кент, най-добре е да му дадеш кон, иначе негодникът цяла нощ няма да стигне.