Когато най-после полковник Бишоп се измори и захвърли бастуна, превърнат в камшик с много ремъци, гърбът на нещастния роб, от врата до кръста, представляваше кървава маса.
Докато беше в съзнание, Джереми Пит не издаде нито звук. Но силните болки притъпиха чувствата му, той изпадна в несвяст, увисна сгърчен на прангите и започна да стене тихо.
Полковник Бишоп сложи крак върху лоста на прангите, наведе се над жертвата и по грубото му лице плъзна жестока усмивка.
— Това ще те научи на подчинение — каза той. — И ще останеш тука без храна и вода — без храна и вода, чуваш ли? — докато благоволиш да ми кажеш името на твоя срамежлив приятел и каква работа е имал той с теб. — Полковникът свали крак от лоста. — Когато се наситиш на приятното си положение, прати да ми кажат и ще те жигосаме.
С тези думи той се извърна и излезе от ограденото място, а негрите го последваха по петите.
Пит го чу, както се чува в просъница. В момента беше прекалено изтерзан от жестокото наказание и изпаднал в толкова дълбоко отчаяние, че му беше все едно дали ще оживее, или ще умре.
Скоро обаче го разбуди нова болка. Дървените пранги бяха на открито и палещите лъчи на тропическото слънце нагряха кървящия му гръб; стори му се, че го обхващат огнени пламъци. Не след дълго към това мъчение се прибави друго, още по-непоносимо. Привлечени от миризмата на кръв, върху него се спуснаха жестоките мухи на Антилските острови.
Нищо чудно, че изобретателният полковник Бишоп, който така добре разбираше от изкуството да развързва упорити езици, не сметна за нужно да прибягва към други мъчения. Цялата му дяволска жестокост не можеше да измисли по-непоносими мъки от тези, които самата природа стоварваше върху човек в състоянието на Пит.
Робът започна да се гърчи в прангите, рискувайки да си счупи краката; гърчеше се и крещеше в агония.
Така го завари Питър Блъд, който сякаш изникна от земята пред замъгления му поглед. Мистър Блъд носеше голям палмов лист. Той разгони с него мухите от гърба на Джереми и го закрепи с връв за врата му, за да го пази от мухите и от слънчевите лъчи. След това седна до него, притегли главата на нещастника върху собственото си рамо и изми лицето му със студена вода от една паничка. Пит потръпна, изстена и пое дълбоко въздух.
— Вода! — задъха се той. — За бога, дай ми вода! Блъд поднесе паничката до треперещите му устни. Той пи жадно, шумно и спря едва когато пресуши паничката. Разхладен и съживен, Пит се опита да седне.
— Ох, гърбът ми! — изрева той.
В очите на мистър Блъд светна необичаен блясък; устните му бяха стиснати силно. Но заговори с хладен и твърд глас:
— Успокой се. Всичко по реда си. Засега на гърба ти няма да му стане нищо, защото го покрих. Искам да знам какво ти се е Случило. Да не мислиш, че можем да се справим без навигатор, та си предизвикал онова животно Бишоп? Едва не те е убил!
Пит седна и отново изстена. Но този път болката му беше по-скоро душевна.
— Струва ми се, че вече няма нужда от навигатор, Питър.
— Какво говориш? — извика мистър Блъд.
Със задъхване и прекъсване Пит обясни колкото може по-накратко цялото положение.
— Трябва да гния тука, докато му кажа името на посетителя и защо е идвал.
Мистър Блъд се изправи и изръмжа.
— Проклет да е мръсният робовладелец! — каза той. — Трябва да измислим нещо. Нътол да върви по дяволите! Дали ще внесе гаранцията, или не, дали ще даде някакви обяснения, или не, лодката си остава лодка и ние ще тръгнем с нея, а ти ще дойдеш с нас.
— Фантазираш, Питър — каза затворникът. — Този път не ще можем да тръгнем. Гаранцията не е внесена и чиновниците ще конфискуват лодката дори и Нътол да не признае всичко, когато го притиснат; дано не стане причина да ни жигосат по челата.
Мистър Блъд се извърна и се загледа с отчаяние в синята вода на морето, по което се бе надявал толкова много в най-скоро време да пътува към свободата.
По това време големият червен кораб се беше приближил значително към брега. Бавно и тържествено навлизаше в залива. От пристана вече се бяха отделили една-две лодки и се отправяха към него. От мястото, където стоеше, мистър Блъд виждаше блясъка на медните оръдия на носа на кораба и фигурата на един моряк, застанал около предната котвена верига от лявата страна, готов да хвърли лота27.