— Пирати! — изрева полковникът. — Пирати! В гласа му се смесваха страх и неверие. Въпреки загара си лицето му бе побеляло и добило цвят на глина, а малките му очички се изпълниха с ярост. Негрите го гледаха, усмихваха се идиотски и показваха белите си зъби и бялото на очите си.
Глава VIII
ИСПАНЦИ
Големият кораб, на който разрешиха толкова спокойно да влезе в Карлайлския залив под фалшиво английско знаме, беше испански капер29. Идваше да се разплати за някои огромни дългове, натрупани от хищното „Брегово братство“, и да отмъсти за неотдавнашното поражение, нанесено от „Прайд ъв Девън“ на двата испански галеона30, които отиваха с ценни товари за Кадис. Галеонът, който бе успял да избяга, макар и доста повреден, се командуваше от дон Диего де Еспиноса и Валдес, твърде нетърпелив, горд и сприхав джентълмен, брат на испанския адмирал дон Мигел де Еспиноса.
Раздразнен от положението си, той избягваше да си спомня, че неговото собствено поведение бе станало причина за сражението, и се закле да даде на англичаните урок, който да не забравят дълго време. Беше решил да вземе назаем това-онова от опита на Морган31 и другите морски разбойници и да извърши наказателно нападение срещу някоя английска колония. За нещастие на самия него и много други брат му, адмиралът, не беше наблизо да го възпре, когато съоръжи за тази цел в Сан Хуан на Порто Рико кораба „Синко лягас“32. За обект на нападението той избра остров Барбадос, чиято естествена непристъпност по всяка вероятност бе направила защитниците му твърде безгрижни. Избра острова и защото неговите разузнавачи бяха проследили „Прайд ъв Девън“ до Карлайлския залив, а той искаше в отмъщението му да има поне частица поетична справедливост. И издебна време, когато в залива нямаше нито един военен кораб.
Толкова добре бе успял да изпълни намеренията си, че не бе предизвикал никакво съмнение, докато поздрави укреплението от упор с бордов залп от двадесет оръдия.
Четиримата смаяни наблюдатели от селището видяха големия кораб да се придвижва бавно напред под надигащия се облак дим, с развит грот33 за по-добро управление, и да се извръща, за да насочи оръдията на левия си борд към неподготвените защитници на крепостта.
Страхотният гръм на втория залп разбуди полковник Бишоп от вцепенение и му припомни къде го зове дългът. В града биеха трескаво барабани и се носеха тръбни сигнали, сякаш опасността се нуждаеше от оповестяване. Като командир на барбадоската милиция мястото на полковник Бишоп беше начело на малобройната му войска в същото това укрепление, което испанските оръдия разбиваха в момента на прах.
Спомняйки си своите задължения, той се втурна към града, без да обръща внимание на горещината, а двамата негри затичаха след него.
Мистър Блъд се обърна към Джереми Пит и се засмя мрачно.
— Ето това наричам навременно прекъсване — каза той. И след кратко замисляне прибави: — Въпреки че само дяволът знае какво ще излезе от него.
Когато отекна третият залп, той взе палмовия лист и грижливо го намести върху гърба на приятеля си.
Надзирателят Кент се втурна в селището задъхан и потънал в пот, следван от десетина роби, между които имаше и черни. Всички бяха обзети от паника. Той ги поведе към ниската бяла къща, откъдето излязоха след малко въоръжени с мускети и ножове, а някои имаха и патронташи.
По това време започнаха да пристигат по двама, по трима осъдените бунтовници, напуснали работата си, понеже нямаше кой да ги надзирава и понеже бяха доловили общото объркване.
Кент изостана за момент от набързо въоръжената група, която се втурна напред, за да подхвърли нарежданията си на робите.
— В гората! — заповяда той. — Вървете в гората и се скрийте, докато свърши всичко и изкормим испанците.
С тези думи той се спусна след хората си, които трябваше да се присъединят към група д а в града, за да се противопоставят на испанските десантни отряди и да ги победят.
Робите веднага щяха да се подчинят на нареждането, ако не беше мистър Блъд.
— Защо трябва да бързаме в тази горещина? — каза той. И всички си помислиха, че е изненадващо хладнокръвен. — Може би не ще се наложи изобщо да се крием в гората, но във всеки случай ще имаме достатъчно време да го сторим, когато испанците овладеят града.
Към тях се присъединиха още няколко души — събраха се всичко над двадесет осъдени бунтовници — и те останаха да наблюдават от възвишението отчаяната битка, която се водеше под тях.
29
Капер — частен въоръжен кораб, който с разрешение на своето правителство напада кораби на чужди страни.
30
Галеон — голям боен кораб. С подобни кораби са били извозвани за Испания редки метали, добивани в империята.