Бунтовниците се подкрепиха с деликатесите, чиято консумация от страна на испанците сами бяха прекъснали. Да хапнат човешка храна, беше цяло празненство за нещастниците, които месеци наред бяха яли само солена риба и царевични трици. Но мистър Блъд се погрижи да няма никакви излишества, въпреки че стана нужда да употреби цялата твърдост, на която беше способен.
Преди да се радват на победата, трябваше да вземат необходимите мерки съобразно събитията, които щяха да последват. Досега бяха успели да спечелят само първото сблъскване и то им даде ключова позиция в ръцете. Трябваше да се възползуват от това и да извлекат най-големите възможни облаги от положението. Приготовленията отнеха по-голямата част от нощта. Но всичко беше готово, преди слънцето да надникне над планината Хилбей и да освети с лъчите си един ден, пълен с изненади.
Скоро след изгрев слънце бунтовникът, който се разхождаше по палубата в испанска ризница и шлем и с испански мускет на рамо, съобщи за приближаването на една лодка. Беше сам дон Диего де Еспиноса и Валдес; идваше на борда с четири големи сандъка, във всеки от които имаше по двадесет и пет хиляди песети — откупа, предаден му на разсъмване от губернатора Стид. Придружаваха го неговият син дон Естебан и шест души гребци.
На фрегатата всичко беше тихо и спокойно, както трябваше да се очаква. Корабът спокойно лежеше на котва, обърнат с левия борд към брега, а стълбата беше спусната от дясната му страна. Лодката с дон Диего и съкровището се приближи до стълбата. Мистър Блъд се беше подготвил добре. Ненапразно бе служил под началството на Де Ройтер. Скрипците и въжетата за вдигане бяха готови, а при рудана имаше достатъчно хора. На долната палуба стоеше в готовност артилерийска прислуга под командуването на Огл, който — както казах вече, — преди да се отдаде на политика и да последва Монмътския херцог, бе служил като главен артилерист в кралската армия. Огл беше нисък, набит човек и внушаваше доверие с явната си самоувереност.
Дон Диего се изкачи по стълбата, без да подозира нищо, и стъпи на палубата. Какво ли можеше да подозира бедният човек?
Не успя да се огледа и да поздрави часовоя, който бе застанал мирно, за да го посрещне, когато един удар с железен прът по главата, умело нанесен от Хагторп, го приспа без никакви затруднения.
Завлякоха го в кабината му, а в същото време сандъците бяха вдигнати на борда с помощта на останалите в лодката хора. След като изпълниха тази задача, дон Естебан и гребците се изкачиха по стълбата един по един и бяха обработени по същия умел и ефикасен начин. Питър Блъд беше гениален в подобен род операции и дори подозирам, че имаше известна склонност към театралност. Драматична беше и картината, която се представи пред оцелелите от нападението островитяни.
Начело с полковник Бишоп и болния от подагра губернатор Стид, седнал до него върху остатъците на някакъв разрушен зид, те мрачно наблюдаваха заминаването на осемте лодки, пълни с уморени испански грубияни, заситени от невъобразими насилия и убийства.
Следяха тяхното отплаване със смесени чувства на облекчение, загдето безмилостните им неприятели си отиваха, и на отчаяние от ужасните опустошения, които поне засега бяха нарушили благоденствието и щастието на малката колония.
Лодките отплаваха от брега, пълни със смеещи се и хилещи се испанци, които продължаваха да подхвърлят подигравки към оцелелите си жертви. Бяха стигнали на половин път между пристана и кораба, когато въздухът бе разтърсен от оръдеен изстрел.
Едно кръгло гюлле удари във водата на един фатом35 от предната лодка и обля със студен душ хората в нея. За момент всички престанаха да гребат и занемяха. След това избухнаха гневни ругатни по адрес на главния артилерист, на когото не му беше работа да ги салютира със заредено оръдие. Продължаваха да го ругаят, когато втори изстрел, прицелен по-добре от първия, разби една лодка на трески и изхвърли живите и мъртви членове на нейния екипаж във водата.
Изстрелът успя да запуши техните уста, но екипажите на останалите седем лодки удвоиха гневните си ругатни. Веслата на всяка лодка стояха неподвижно вдигнати във въздуха, а испанците, станали на крака, отправяха кресливи ругатни към кораба; молеха се на небето и на ада да им каже кой е този луд, когото са изтървали там сред оръдията.
Третият изстрел попадна точно в средата им и с ужасяваща точност разби втора лодка. Отново всички занемяха, а след това сред испанските пирати настъпи суматоха; моряците викаха, крещяха, пляскаха с веслата и се опитваха да гребат във всички посоки едновременно. Някои настояваха да отидат на брега, други — да се приближат до кораба, за да разберат какво става там. Вече нямаше никакво съмнение, че на кораба нещо не беше в ред, защото, докато спореха, крещяха и ругаеха, над водата се разнесоха още два изстрела и потопиха трета лодка.