В този момент мистър Блъд позна в него младия капитан Джереми Пит, племенника на отсрещните девици, същия, който бе увлечен от общия ентусиазъм във водовъртежа на въстанието. Улицата се събуждаше от шумната поява на моряка; започнаха да се отварят врати и капаци на прозорци, от които се подаваха загрижени и озадачени глави.
— Почакайте — каза мистър Блъд. — Прибързаността никога не ускорява работите.
Но момъкът с подивял поглед не обърна внимание на съвета. Задъхан, той се впусна в обяснения, като се прекъсваше.
— Лорд Гилдой — каза той задъхано. — Ранен е тежко… във фермата Оглторп, до реката. Занесох го там… и… и ме изпрати за вас. Да тръгваме! Да тръгваме!
Той понечи да хване доктора и да го помъкне насила, както си беше по халат и чехли. Но Блъд избягна протегнатата ръка.
— Ще дойда, разбира се — каза той.
Блъд беше объркан. Гилдой бе много приятелски настроен към него и го бе покровителствувал от момента на настаняването му в града. Мистър Блъд искаше да му се отплати по някакъв начин и беше огорчен от представилия се случай, защото знаеше твърде добре, че младият, непредпазлив благородник е деен агент на херцог Монмът.
— Ще дойда, разбира се. Но най-напред ми позволете да си взема малко дрехи и някои други неща, от които може да стане нужда.
— Няма време за губене…
— По-спокойно. Няма да загубя много време. Повтарям ви, че се стига по-бързо, когато се върви бавно. Влезте… седнете… — Той отвори вратата на гостната.
Младият Пит отказа поканата с махване на ръка.
— Ще почакам тука. Побързайте, за бога!
Мистър Блъд отиде да се облече и да вземе чантичката с инструменти.
Въпросите за точния характер на раняването на лорд Гилдой можеха да почакат, докато тръгнат на път. Обу ботушите си и в същото време даде нареждания на мисис Барлоу за през деня, включително и за един обед, който не му беше съдено да изяде.
Когато излезе отново, следван по петите от мисис Барлоу, която каканижеше като разтревожена кокошка, той намери младия Пит притиснат от тълпа полуоблечени граждани — предимно жени, — побързали да дойдат за новини от бойното поле. Не беше трудно да се разбере какви бяха новините от плача и стенанията, които огласяха утринния въздух.
Щом видя доктора облечен, с ботуши на краката и чантичка с инструменти под мишница, пратеникът се освободи от притискащите го хора, отърси се от умората и двете плачливи лели, увиснали върху него, хвана юздата на коня и го възседна.
— Да тръгваме, сър — извика той. — Качете се зад мене.
Без да губи излишно време за приказки, мистър Блъд изпълни казаното и Пит пришпори коня. Тълпата им даде път. И така върху гърба на двойно натоварения кон, като се държеше за поясока на спътника си, Питър Блъд започна своята одисея. Пит, когото Блъд считаше за пратеник на ранения благородник, се оказа всъщност пратеник на съдбата.
Глава II
ДРАГУНИТЕ НА КЪРК
Фермата Оглторп се намираше на около една миля южно от Бриджуотър, на десния бряг на реката. Тя представляваше широка постройка в стил Тюдор, сива на цвят над бръшляна, който закриваше напълно долната й част. Когато се приближаваше към нея през уханните овощни градини, които сякаш почиваха в мир край водите на река Парет, искрящи в светлината на утринното слънце, мистър Блъд трудно би повярвал, че това място е част от изтерзания от кръвопролития свят.
На моста, когато излизаха от Бриджуотър, бяха срещнали първите бегълци от бойното поле, уморени, измъчени мъже, много от тях ранени, всички обзети от ужас. Те напрягаха последни сили и се препъваха в бързината си да стигнат града, където напразно се надяваха да получат подслон и закрила. Към мистър Блъд и неговия спътник се вдигаха втренчени, ужасени погледи и прегракнали гласове им подхвърляха предупреждения, че безпощадната потеря е наблизо. Но младият Пит не обръщаше внимание на предупрежденията и летеше по прашния път, по който прииждаха все повече и повече нещастни бегълци от мястото на поражението край Седжмур. Скоро свърна от пътя и пое по една пътека през росните ливади. Дори и тука се срещаха малки групи бегълци, втурнали се във всички посоки; те се оглеждаха страхливо назад и вървяха през високата трева, очаквайки всеки момент появата на червени куртки.
[#11 Кралските драгуни са имали червени куртки.]
Но Пит и неговият спътник летяха на юг, все по-близо до главната квартира на Февършам, и скоро престанаха да срещат човешките остатъци от битката; продължиха да яздят през мирните овощни градини, отрупани от зрял плод, който скоро щеше да бъде обран и да се превърне в сидър11.