— Точно така — каза Питър Блъд, като се обърна към офицерите, които придружаваха полковника. — Джентълмени, лодката ви очаква. Чухте какво казах. Предайте го заедно с моите поздрави на негово превъзходителство.
— Но, сър… — започна единият от тях.
— Няма какво повече да се говори, джентълмени. Името ми е Блъд, капитан Блъд, ако разрешите, капитан на кораба „Синко лягас“, взет като военна плячка от дон Диего де Еспиноса и Валдес, който е мой пленник и се намира на борда. Трябва да разберете, че успях да обърна съдбата не само против испанците. Ето ви стълбата. Мисля, че е по-удобно да се възползувате от нея, отколкото да бъдете хвърлени през борда, а това неминуемо ще се случи, ако продължите да се бавите.
Те побързаха да си отидат, без да обръщат внимание на виковете на полковник Бишоп, чиято ярост бе раздухвана от ужаса да остане сам на милостта на тези хора, за които знаеше много добре, че имат достатъчно основание да го мразят.
В момента Джереми Пит беше абсолютно неспособен за работа, а освен него само пет-шест души имаха известни слаби познания по мореплаване. Хагторп беше боен офицер, незапознат с навигация, но знаеше как да се справи с кораба и под негово ръководство започнаха приготовления за тръгване.
Котвата беше вдигната и платната разпуснати: тръгнаха към открито море, подгонени от лек бриз. Укреплението мълчеше.
Преминаха близо до брега източно от залива и Питър Блъд се върна при полковника; пазеха го, а той, обхванат от паника, бе седнал отново върху капака на главния люк с умърлушен вид.
— Можете ли да плувате, полковник?
Полковник Бишоп погледна нагоре. Широкото му лице беше пожълтяло и необичайно отпуснато, а малките му очички се бяха свили още повече.
— Като ваш лекар аз ви предписвам да поплувате малко, за да се разхладите — каза любезно Блъд и като не получи отговор от полковника, продължи: — Имате щастие, че не съм толкова кръвожаден, колкото някои от моите приятели на борда. Трябваше дяволски да се потрудя, докато ги убедя да не бъдат отмъстителни. Съмнявам се само дали заслужавате усилията, които положих.
Блъд лъжеше. Съвсем не се съмняваше. Ако би следвал собствените си желания и инстинкти, той би обесил полковника и щеше да сметне това като заслуга към човечеството. Но мисълта за Арабела Бишоп го подтикваше към милосърдие и го бе принудила да се противопостави на естествените чувства на мъст у неговите съзатворници, дори с риск да предизвика бунт. Полковникът дължеше милосърдието, което му оказаха, само на факта, че беше чичо на Арабела, въпреки че не можеше да го подозре дори.
— Ще ви се наложи да поплувате — продължи Питър Блъд. – До брега няма повече от четвърт миля и с малко щастие ще успеете да се доберете. Бога ми, вие сте достатъчно тлъст и няма да потънете. Хайде! Не се колебайте, защото в противен случай ще предприемете твърде дълго пътешествие с нас и дявол знае какво може да ви се случи. Никой не ви обича повече, отколкото заслужавате.
Полковник Бишоп се овладя и се изправи. Безмилостен деспот, който никога не бе трябвало да се въздържа, той сега беше обречен от иронията на съдбата да се възпира в момент, когато чувствата му се надигаха със страхотна сила.
Питър Блъд даде нареждане и над парапета на палубата бе привързана дълга дъска.
— Ако обичате, полковник — каза той и го подкани с изящен жест.
Полковникът го погледна злобно. След това взе някакво решение и лицето му придоби съответния израз: никой друг на кораба не можеше да му помогне. Изу обувките си, свали куртката от бежова тафта и се качи на дъската.
Спря се за момент, хвана се здраво за вантите36 и се загледа ужасен в зелената вода, която струеше край кораба на десетина метра под него.
— Пристъпете само няколко крачки, драги полковник — каза зад него спокойният, подигравателен глас.
Без да се пуска от вантите, полковник Бишоп се извърна колебливо и видя да се подават над фалшборда37 загорелите лица, които до вчера бледнееха, когато се намръщеше, а сега се смееха злорадо.
За момент гневът му замъгли страха. Изруга ги високо, злобно и неразбрано, след това пусна вантите и пристъпи по дъската. Направи три крачки, загуби равновесие, превъртя се във въздуха и падна в зелената бездна.
Когато се показа над водата и жадно пое въздух, „Синко лягас“ беше вече на неколкостотин метра откъм подветрената страна. Но над водата до него достигаха подигравателните прощални поздрави на бунтовниците и забиваха жилото на безсилната му злоба право в сърцето.
36
Ванти — обтяжки, стоманени или насмолени конопени въжета, с които се закрепват мачтите на кораба.