— О, на това мога да отговоря! Желая да живея и още повече желая синът ми да живее. Но това ми желание няма да ме направи страхливец за ваше удоволствие, подигравателни господине. — Това беше първият признак на вълнение и негодувание.
Капитан Блъд не му отговори направо. Както и преди той седна на ъгъла на масата.
— Бихте ли желали, сър, да спечелите правото на живот и свобода за вас самия, за вашия син и за другите испанци, които се намират на борда?
— Да го спечеля? — запита дон Диего, а светлосините очи не пропуснаха да забележат трепета, който премина по тялото му. — Казвате да спечеля това право? Ако услугата, която ще искате, няма да ме безчести…
— Можете ли да ме подозирате в подобно нещо? — протестира капитанът. — Разбирам, че дори пиратите имат чувство за чест. — И той изложи предложението си: — Ако погледнете през прозорците, дон Диего, ще забележите на хоризонта нещо като облак. Това е остров Барбадос на доста голямо разстояние зад кърмата ни. През целия ден плавахме на изток, подгонвани от благоприятен вятър, и то само с една цел — да увеличим колкото можем повече разстоянието между нас и острова. Но сега, когато почти сме загубили сушата от погледа си, ние се намираме в трудно положение. Единственият помежду ни, който познава изкуството на навигацията, лежи в треска и бълнува. Това е последица от побоя, нанесен му на брега, преди да го вземем с нас. Лично аз мога да управлявам кораба в бой и един или двама от моите хора могат да ми помагат, но ние сме съвършено незапознати с висшите тайни на мореплаването и с изкуството да се намира пътят сред безкрайната шир на океана. Да се движим близо до сушата и да бродим слепешката около този така сполучливо наречен от вас проклет архипелаг, би означавало, както добре знаете, да си търсим белята. Поради това въпросът се състои в следното: ние искаме да стигнем в холандската колония Кюрасао по най-прекия път. Ще ми дадете ли честната си дума, ако ви освободя, че ще ни отведете дотам? Ако приемете, при пристигането ни ще ви освободим вас и вашите хора.
Дон Диего склони глава на гърди и замислено отиде до прозорците, които гледаха към кърмата. Загледа се в осветеното от слънцето море и в следата, оставяна от кораба — неговия кораб, отнет от английските кучета; караха го да отведе собствения си кораб в пристанище, където щеше да го загуби напълно и може би други щяха да го използуват за бойни действия против родината му. Всичко това тежеше в едната везна; в другата беше животът на шестнадесет души. Четиринадесет от тях не значеха много за него, но двамата останали бяха той и синът му.
Накрая той се обърна с гръб към светлината, за да не види капитанът колко е пребледнял.
— Приемам — каза той.
Глава XI
СИНОВНА ПОЧИТ
По силата на честната дума, която бе дал, дон Диего се ползуваше със свобода на своя бивш кораб и въпросите от навигационен характер бяха оставени изцяло на него. Хората на кораба не познаваха водите на Испанския Мейн38, а дори събитията в Бриджтаун не се оказаха достатъчни, за да ги научат, че испанците са предатели и жестоки и трябва да се убиват, щом се покажат; затова те се отнасяха към него с учтивост, отговаряща на неговите благовъзпитани обноски. Той се хранеше в голямата каюта заедно с Блъд и тримата офицери, които бяха избрани да му помагат — Волверстон, Хагторп и Дайк.
Англичаните откриха в дон Диего приятен и дори забавен събеседник, а приятелските им чувства към него се засилваха от самообладанието и силата на духа, с които той понасяше нещастието си.
Беше невъзможно да се подозре, че дон Диего води нечестна игра. Още повече, че нямаше причини за това. С тях беше винаги откровен. Изясни им грешката, която бяха направили, тръгвайки по вятъра при напускането на Барбадос. За да се отправят към Карибско море, те би трябвало да напуснат острова откъм подветрената страна. За да стигнат до Кюрасао от сегашното си положение, трябваше отново да прекосят архипелага, а това представляваше известен риск. Във всяка точка на архипелага можеха да се натъкнат на равен по големина кораб или дори на по-голям от техния. За тях такава среща щеше да бъде еднакво фатална, независимо дали корабът щеше да се окаже испански или английски. Освен това бяха твърде малко на брой и не можеха да влязат в бой. За да намали доколкото е възможно риска, дон Диего взе отначало курс на юг, а след това на запад; промъкнаха се по средата между островите Тобаго и Гренада, преминаха без премеждия опасната зона и навлязоха в сравнително спокойните води на Карибско море.
38
Испански Мейн — предишното название на испанските владения от устието на р. Ориноко до п-в Юкатан.