— Ако се задържи вятърът — каза им той същата нощ на масата, след като бе съобщил къде се намират, — ще стигнем Кюрасао след три дена.
Вятърът се задържа в течение на три дена и дори през втория се позасили малко, но въпреки това третата нощ се спусна над тях, без да бяха видели земя. „Синко лягас“ браздеше морето, обградено от всички страни от синия небесен похлупак. Капитан Блъд каза това на дон Диего с тревога.
— Ще видим земя утре сутрин — увери го той спокойно.
— Кълна се във всички светии, вие испанците знаете само това „утре сутрин“, а това утре сутрин не идва никога, приятелю.
— Бъдете уверен, че това утре ще дойде — Колкото и рано да станете, ще видите пред себе си земя.
Капитан Блъд отмина доволен и отиде да посети Джери Пит, неговия пациент, на чието състояние дон Диего дължеше щастието да запази живота си. От двадесет и четири часа треската бе оставила страдалеца на мира, а грижливо превързаните от Питър Блъд рани на гърба му заздравяваха задоволително. Дотолкова се беше оправил, че се оплакваше от задушния въздух в каютата. За да му угоди, капитан Блъд се съгласи да го изведе да подиша малко чист въздух на палубата и при последните остатъци от дневна светлина Джереми Пит излезе, облегнат върху ръката на капитана.
Момчето от Съмърсетшир седна върху капака на главния люк, пое с благодарност хладния нощен въздух и каза, че се е съживил. След това погледът му с инстинкта на моряк се зарея сред тъмнеещия небесен свод, изпъстрен вече с милиарди златисти точици светлина. Известно време гледа спокойно, но след това вниманието му ненадейно беше привлечено от нещо. Погледна настрана и нагоре към капитан Блъд, който стоеше до него.
— Разбираш ли нещо от астрономия, Питър? — попита той.
— От астрономия ли? Повярвай ми, не мога да различа съзвездието Орион от пояса на Венера39.
— Предполагам, че и другите членове на нашия неопитен екипаж споделят незнанието ти?
— По-прав ще бъдеш, ако кажеш, че ме надминават в тази област.
Джереми посочи една светла точка на небето от дясната страна на кораба.
— Това е Полярната звезда — каза той.
— Тя ли е? Браво, чудя се как можеш да я познаеш сред толкова много звезди.
— А щом Полярната звезда е отдясно на носа на кораба, значи държим курс север-северозапад или може би северозапад, защото се съмнявам, че сме на около десет градуса западна дължина.
— А защо да не държим такъв курс? — попита зачудено капитан Блъд.
— Ти ми беше казал, че сме минали на запад от архипелага между Тобаго и Гренада и сме се отправили към Кюрасао, нали така? Ако нашият курс е бил поддържан правилно, сега Полярната звезда трябваше да се намира перпендикулярно на него, ей там.
Леността, която бе обхванала мистър Блъд, го напусна моментално. Той се изправи, изпълнен с мрачни предчувствия, и се канеше да заговори, когато ивица светлина от вратата на кърмовата каюта проряза тъмнината над главите им. Вратата се затвори и по стълбата се чуха стъпки. Приближаваше се дон Диего. Пръстите на капитан Блъд се впиха многозначително в рамото на Джери. След това той повика дон Диего и се обърна към него на английски, както им бе станало обичай, когато присъствуват и други хора.
— Бихте ли разрешили един наш спор, дон Диего? — каза той небрежно. — Ние с мистър Пит спорим коя е Полярната звезда.
— Така ли? — Гласът на испанеца също беше безгрижен и сякаш в него беше затаена насмешка. Причината за това се изясни със следващото изречение. — Кажете ми, нали мистър Пит е вашият навигатор?
— Само защото нямаме по-добър — изсмя се добродушно и презрително капитанът. — Готов съм да се обзаложа на сто песети, че това е Полярната звезда. — И той посочи една звезда на небето встрани от курса на кораба. По-късно призна на Пит, че ако дон Диего бе потвърдил, той щял веднага да го прободе. Но испанецът не само не потвърди казаното от него, а дори даде израз на презрението си към астрономическите му познания.
— Убеждението ви се дължи на невежество, дон Педро, и затова губите. Ето това е Полярната звезда. — И той я показа.
— Сигурен ли сте?
— Но, драги дон Педро! — протестира испанецът, сякаш се забавляваше от разговора. — Как е възможно да сбъркам? А нали има и компас? Елате в кормчийската каюта да видите какъв курс държим.
Съвършената му откровеност и безгрижие на човек, който няма какво да крие, успокоиха веднага съмнението, което се беше породило така внезапно у капитан Блъд. Пит обаче не се задоволяваше толкова лесно.
— В такъв случай, дон Диего, бихте ли ми казали защо държим такъв курс, след като сме се отправили за Кюрасао? Дон Диего отново не прояви никакво колебание.
39
Непреводима игра на думи. На английски „поясът на Орион“ означава съзвездието Орион, а „поясът на Венера“ — венерин пояс, морско животно от тропическите морета.