— Да кажа ли една молитва за мръсната ти душа, както съм клекнал? — подигра се с него капитан Блъд.
Испанецът беше победен и нямаше никаква надежда да спаси живота си, но въпреки това се насили, усмихна се и отвърна на подигравката с подигравка:
— А кой ще се помоли за твоята душа, когато галеонът ви нападне на абордаж?
— Галеонът! — възкликна капитан Блъд и разбра, че е вече твърде късно да бъдат избягнати последиците от предателството на дон Диего.
— Да, галеонът — повтори дон Диего и прибави с още по-злобна усмивка: — Знаеш ли кой е този кораб? Ще ти кажа. Това е „Енкарнасион“40 — флагманският кораб на дон Мигел де Еспиноса, адмирал на Кастилия, а дон Мигел е мой брат. Много щастлива среща. Виждаш, че всемогъщият се грижи за съдбата на католическа Испания.
В поведението на капитан Блъд нямаше вече нито следа от насмешка и учтивост. Светлите му очи заблестяха, чертите на лицето му се втвърдиха.
Той се изправи и остави испанеца на хората си.
— Вържете го — нареди той. — Вържете ръцете и краката му, но гледайте да не го нараните — косъм да не падне от скъпоценната му глава.
Предупреждението съвсем не беше излишно. Разярени от мисълта, че е твърде вероятно да заменят робството, от което бяха избягали, с още по-страшно робство, те щяха да разкъсат испанеца на парчета още на самото място. И ако се подчиниха на капитана и се въздържаха, то беше само защото стоманената нотка в неговия глас обещаваше на дон Диего де Валдес нещо по-изтънчено от обикновена смърт.
— Ах, негоднико! Мръсен пират! Къде е честната ти дума? — презрително викна капитан Блъд към пленника.
Но дон Диего го изгледа и се засмя.
— Ти ме подцени. — Говореше английски, за да могат да го разберат всички. — Казах ти, че не се страхува от смърт и сега показах че не се страхува от смърт. Ти не разбира. Ти, английско куче.
— Ирландско, ако разрешиш — поправи го Блъд. — А къде остана честната ти дума, испанско говедо?
— Мислиш, че дава дума да остави мръсни типове на този хубав кораб да воюват против други испанци? Ха-ха-ха! — Дон Диего се засмя гърлено. — Глупаци! Убийте ме. Пфуй! Много добре. Ще умра, като съм свършил добро работа. След час вие бъдете пленници на испанци, а „Синко лягас“ отново принадлежи на Испания.
Капитан Блъд се вгледа в дон Диего с невъзмутимо, но бледо въпреки загара си лице. Бунтовниците се надвесиха над пленника вбесени, ожесточени, едва ли не, наистина „жадни за кръв“.
— Чакайте! — заповяда рязко капитан Блъд, извърна се и отиде до парапета. Докато размишляваше дълбоко, към него се присъединиха Хагторп, Волверстон и артилеристът Огл. Заедно с него те се вглеждаха мълчаливо в другия кораб. Той бе изменил малко курса си и вървеше по линия, която щеше да се съедини с курса на „Синко лягас“.
— След по-малко от половин час — каза Блъд накрая — ще се приближи пред носа ни и ще помете палубата с оръдията си.
— Можем да се бием — изруга едноокият гигант.
— Да се бием! — надсмя се Блъд. — Можем ли да се бием с двадесетина души на борда? Не, има само един път: да убедим другия кораб, че всичко е в ред на борда, че сме испанци и той може да продължи спокойно пътя си и да ни остави на мира.
— А как е възможно да сторим това? — попита Хагторп.
— Не е възможно — каза Блъд. — Ако беше възможно…
Той млъкна и се загледа замислено в зелените води. Огл, който имаше склонност към сарказми, се намеси и предложи озлобено:
— Да изпратим дон Диего де Еспиноса с лодка, карана от неговите испанци, за да увери своя брат, адмирала, че всички ние сме верни поданици на негово католическо величество.
Капитанът се извърна и за момент имаше вид, сякаш иска да удари артилериста. След това изражението му се промени и в погледа му светна блясък на вдъхновение.
— Дявол да го вземе, ти си прав! Проклетият пират не се страхува от смъртта, но синът му може да е на друго мнение. Синовната почит е на голяма висота в Испания. — Той се извърна внезапно и отиде при купчината хора около пленника. — Ей, вие! — извика им той. — Свалете го долу. И ги поведе по галерията, през люка в полумрака на трюма, където въздухът беше изпълнен с миризма на катран и въжета. Блъд мина напред, разтвори вратата на каюткомпанията и влезе вътре, последван от дванадесетина души, които носеха вързания испанец. Всички щяха да го последват, ако не им беше заповядал рязко да останат на палубата с Хагторп.
В каюткомпанията стояха три кърмови оръдия, заредени, с дула, подаващи се през амбразурите, точно както ги бяха оставили испанските артилеристи.