Първият от тези дневници е изпълнен почти изцяло с изложение на събитията преди първото отиване на Блъд в Тортуга. Този дневник и колекцията на Танат от протоколи на държавни съдебни процеси са главните, но не единствени източници на моя разказ.
Пит набляга особено на факта, че само описаните дотука обстоятелства са принудили Питър Блъд да потърси убежище в Тортуга. Надълго и нашироко настоява с пристрастие, което само по себе си дава да се разбере, че е съществувало и друго мнение по въпроса, че нито Блъд, нито неговите другари по съдба са имали намерение да се присъединят към пиратите, които под полуофициалното покровителство на французите бяха превърнали Тортуга в своя бърлога и оттам можеха да упражняват своята безмилостна професия главно за сметка на Испания.
Пит пише, че първоначалното намерение на Блъд е било да отиде във Франция или в Холандия. Но с течение на времето, докато чакал през тия дълги седмици някой кораб да го отведе в една от тези страни, средствата му намалели и накрая се стопили. Неговият хроникьор мисли още, че е забелязал у него белези на някакво тайно безпокойство и на това отдава прекаленото пиене на силния местен западноиндийски алкохол, на което се отдава Блъд през тези дни на бездействие, и по този начин се принизява до равнището на грубите авантюристи, с които се събира на брега.
Не вярвам Пит с това да се мъчи да оправдае своя герой. Смятам, че в тези дни е имало много неща да потискат Питър Блъд. Няма съмнение, че е бил обзет непрекъснато от мисълта за Арабела Бишоп. Полудявал е от привлекателността на непостижимото! Желаел е Арабела и в същото време е съзнавал, че тя е безвъзвратно и завинаги изгубена за него. Въпреки желанието си да отиде във Франция или Холандия, той не е имал определени цели, които да го привличат в едната или в другата страна. В крайна сметка за собствената си родина той беше избягал роб, човек, поставен извън закона, а във всяка друга държава щеше да бъде бездомен парий. Оставаше само морето, свободно за всички и особено привлекателно за тези, които са във война с човечеството. Така че, ако се вземе предвид неговият авантюристичен дух, който веднъж го бе подтикнал към приключения от любов към самите тях, ако се вземе предвид, че този му дух е бил подхранван от мисълта за поставянето му извън законите и че неговият опит и сръчност във водене на военни морски операции са засилвали изкушението, ние не можем да се учудваме, нито да го обвиняваме, загдето се е поддал на това изкушение. Нека си спомним, че изкушението не произлизаше само от авантюристичните му познанства с разни пирати по кръчмите на дяволския рай в Тортуга, а и лично от господин Д’Ожерон, губернатора на острова, който взимаше една десета от всяка плячка, докарана в залива, и печелеше освен това от комисионни по прехвърляне на суми във Франция.
Този занаят можеше да изглежда отвратителен, когато за него се застъпваха мръсните, полупияни авантюристи, ловци, дървари и крайбрежни скитници от английски, френски и холандски произход, но добиваше благороден, почти официален оттенък, когато биваше проповядван от възпитания благородник на средна възраст, представляващ френската западноиндийска компания с такъв вид, сякаш представляваше самата Франция.
Нещо повече, всички — без да се изключва Джереми Пит, в чиято кръв непрекъснато бучеше зовът на морето, — които бяха избягали заедно с Питър Блъд от плантацията на остров Барбадос, не знаеха накъде да тръгнат и бяха решили да се присъединят към „Бреговото братство“. Така се наричаха самите пирати. Техните гласове се сляха с другите, които увещаваха Блъд, и поискаха да продължи да им бъде водач както след напускането на Барбадос. Кълняха се, че ще го следват вярно, където и да ги поведе.
И така, за да кажем с две думи всичко, което Джереми Пит е писал по този въпрос, Блъд накрая отстъпи на външния и вътрешен натиск и се остави на съдбата. Сам той каза по този повод:
— Fata viam invenerunt.43
Струва ми се, че продължителната му съпротива бе причинена от мисълта за Арабела Бишоп. Фактът, че никога няма да се срещнат нито тогава, нито по-късно, е имал някакво значение за него-Представи си нейното презрение, когато научи, че е станал пират, и това презрение, въпреки че засега беше само рожба на собственото му въображение, го нарани, сякаш беше реална действителност. Дори когато преодоля всичко това, мисълта за нея никога не го напускаше. Направи известен компромис със съвестта си, която споменът за Арабела държеше винаги в неудобно будно състояние, и се закле мисълта за нея да не го напуска никога и да му помага да запази чисти ръцете си, доколкото това бъде възможно в отчаяната професия, в която се впускаше. Той не се подхранваше с лъжливи надежди, че ще я спечели някога, нито дори че ще я види отново, но въпреки това споменът за нея оставаше в душата му като сладникаво-горчив пречистващ фактор. Нереализираната любов често става пътеводна звезда в живота на мъжа.