Взел веднъж решение, той се хвана веднага за работа. Д’Ожерон, най-услужливият от всички губернатори, му даде пари да оборудва както се следва кораба си „Синко лягас“, преименуван от него на „Арабела“. Блъд направи това след известно колебание, защото по този начин изваждаше на показ най-съкровените си чувства. Но другарите му от Барбадос видяха в новото име на кораба само израз на иронията, с която винаги се отличаваше техният водач.
Към своите двадесетина последователи Блъд прибави още около шестдесет души. Беше добър познавач на хората и направи внимателен избор сред авантюристите в Тортуга. С всеки от тях Блъд сключи договор, както бе прието сред „Бреговото братство“, по силата на който договарящият получаваше определена част от плячката. В друго отношение обаче договорите се различаваха от обичайните. На борда на „Арабела“ не можеше да съществува грубата недисциплинираност, преобладаваща по другите пиратски кораби. Тези, които щяха да плават с Блъд, поемаха задължението да се подчиняват във всичко на него и на избраните от самите тях офицери. Който не харесваше този член от договора, можеше да си намери друг водач.
Към края на декември, когато сезонът на тайфуните бе преминал, Блъд се впусна в морето с добре оборудвания и напълно комплектуван с хора кораб. Преди да се завърне през месец май на следващата година от продължителното и изпълнено с приключения плаване, славата на капитан Питър Блъд се бе разнесла из Карибско море подобно на подгонени от вятъра вълни. В самото начало, някъде из Наветрения пролив, бяха влезли в бой с един испански галеон, който бе изтърбушен и накрая потопен. След това с помощта на няколко пироги извършиха дръзко нападение върху испанската флотилия, която се занимаваше с добив на перли в Рио де ла Ача, откъдето взеха богата плячка. Последва една експедиция по суша до златните мини на Санта Мария на континента, подробностите по която изглеждаха невероятни. Извършиха още няколко дребни подвига и всички членове на екипажа на „Арабела“ се проявиха и спечелиха добре, макар и това да не мина без известни малки загуби.
И така, преди „Арабела“ да се завърне през месец май в Тортуга за някои поправки и попълване на оборудването си — защото корабът бе получил, както се досещате, някои белези от многобройните си подвизи, — нейната слава и славата на нейния капитан Питър Блъд се бе разнесла от Бахамските до Наветрените острови и от Ню Провиданс до Тринидад.
Ехото на тази слава бе достигнало до Европа и испанският посланик при двора на крал Джеймз бе направил гневен протест; отговориха му, че капитан Блъд не е на кралска служба, а представлява всъщност осъден бунтовник, избягал роб, и че всички мерки, предприети срещу него от негово католическо величество, ще получат сърдечното одобрение на крал Джеймз II.
На дон Мигел де Еспиноса — адмирал на Испания в Карибско море, и на племенника му дон Естебан, който плаваше заедно с него, не им липсваше желание да обесят авантюриста на някоя мачта. За тях залавянето на Блъд не беше само международен, а и чисто семеен въпрос.
Испания чрез устата на дон Мигел не пестеше заплахите. Слухът за тях стигна до Тортуга заедно с уверението, че той има зад гърба си не само мощта на своя собствен народ, но и подкрепата на английския крал.
Тия груби заплахи не можеха да вдъхнат ужас у капитан Блъд нито съществуваше някаква вероятност заради тях да остане да безделничи в безопасното прикритие на Тортуга. Бе решил да направи Испания изкупителна жертва за всичките си страдания. По този начин постигаше двояка цел: задоволяваше жаждата си за мъст и в същото време служеше не на ненавистния крал Джеймз, а на Англия и на цялото цивилизовано човечество, чиято връзка с новия свят жестоката, подла, лакома и фанатизирана Испания се опитваше да прекъсне.
Един ден, когато Блъд пушеше лула и заедно с Хагторп и Волверстон пиеха ром в умирисаната на тютюнев дим крайбрежна кръчма, към тях се приближи бляскаво облечен мъжага със златошита куртка от тъмносин сатен, опасан с широк червен поясок.
— Вас ли ви наричат Льо Сан44? — обърна се към него той. Преди да отговори на въпроса, капитан Блъд огледа внимателно този, който го бе задал. Беше висок, гъвкав, силен мъж, с грубо-красиво мургаво лице и орлов нос. Не много чистата му ръка, която стоеше върху дръжката на рапирата, беше украсена със скъп диамант, а от ушите му, полузакрити от къдрите на дългата му мазна кестенява коса, висяха златни обици. Капитан Блъд извади лулата от устата си.
44
Името на Блъд на английски значи кръв, затова испанците и французите го превеждат буквално на своите езици — съответно Сангре и Льо Сан.