След това Левасьор покани своя адмирал на обед и двамата пиха наздравица за успеха на експедицията, а Левасьор се увлече дотолкова в пиене, че когато се разделиха, беше вече пиян, макар да не бе загубил способността си да мисли.
Привечер капитан Блъд се прехвърли през борда и бе откаран на своя кораб с червена кърма и позлатени амбразури, който пламтеше в блясъка на залязващото слънце.
Блъд не беше спокоен. Познаваше добре хората и преценката му за Левасьор го изпълваше с лоши предчувствия, които се засилваха с приближаване на часа за отплаване.
Волверстон го посрещна на борда на „Арабела“ и той изрази пред него тези си предчувствия.
— Ах ти, негоднико, ти ме убеди да сключа този договор. Много ще ми бъде чудно, ако от него излезе нещо добро.
Гигантът завъртя единственото си кръвожадно око, издаде брадичката си напред и се засмя злобно.
— Ако се опита да ни измами, ще му извием врата на това куче.
— Да, разбира се, при условие че по това време ще бъдем там, за да му извием врата. — И за да приключи въпроса, додаде: — Утре сутрин отплаваме, щом почне отливът. — И тръгна към каютата си.
Глава XIV
ПОДВИЗИТЕ НА ЛЕВАСЬОР
Към десет часа на следващата сутрин, цял час преди времето, определено за отплаване, към борда на „Ла Фудр“ се прилепи малко кану и по въжената стълба се изкачи един мулат. Той беше обут в панталони от нещавена кожа, а едно червено одеяло му служеше за връхна дреха. Носеше сгънато парче хартия, адресирано до капитан Левасьор.
Капитанът разгъна смачканото и изцапано от мулата писмо. Съдържанието му можеше да се преведе приблизително така:
„Любими мой, аз се намирам на холандския бриг46 «Джонгроув», който скоро ще отплава. Баща ми е решил да ни раздели завинаги и ме праща в Европа под надзора на брат ми. Моля те да ме спасиш! Освободи ме, мой любим герой!
Любимият герой беше развълнуван до дъното на душата си от страстната молба. Намръщеният му поглед огледа залива за холандския бриг, който трябваше да замине за Амстердам с товар от кожи и тютюн.
Сред корабите в малкия, заобиколен от скали залив, не се виждаше този бриг. Левасьор изрева въпроса, който бе обзел всичките му мисли: поиска от пратеника да му съобщи къде се е дянал корабът.
В отговор мулатът посочи някъде зад разпенената линия на рифа, съставляващ едно от главните защитни средства на крепостта. На около една миля зад него се белееха платната на холандския бриг.
— Ето го там — каза той.
— Там! — Французинът се вгледа в кораба и лицето му побледня. Отвратителният му темперамент се надигна и той се извърна, за да излее гнева си върху пратеника. — А къде си бил, че чак сега ми носиш писмото? Отговаряй!
Мулатът се отдръпна, ужасен от гнева му. Дори да можеше да даде някакви обяснения, в момента той беше схванат от страх. Левасьор го сграбчи за гърлото, разтърси го два пъти, като се зъбеше, и го захвърли към борда. При падането човекът удари главата си в перилата и остана да лежи неподвижен, а от устата му потече струйка кръв.
Левасьор удари ръцете си една о друга, сякаш ги изтърсваше от прах.
— Хвърлете тази мърша през борда! — заповяда той на хората, които стояха на предната палуба. — След това да се вдига котва; ще подгоним холандеца.
— Почакай, капитане. Какво става тука? — Върху рамото му се сложи въздържащата ръка на неговия помощник Каюзак и той се изправи срещу едрото лице на набития кривокрак бретонец.
Левасьор разясни намеренията си с цял куп ненужни ругатни.
Каюзак поклати глава.
— Холандски кораб! — каза той. — Невъзможно! Никой няма да ни позволи да го направим.
— А кой ще ни забрани, дявол да го вземе? — попита Левасьор гневно и изумено.
— Най-напред собственият ти екипаж няма да иска подобно нещо. А не забравяй и капитан Блъд.
— Пет пари не давам за капитан Блъд…
— Но трябва да го имаш предвид. Той има превъзходство в сила, в мощ на огъня и в хора, а доколкото го познавам изобщо, ще ни потопи, но няма да ни остави да се разправим с холандеца. Предупредих те, че капитан Блъд има особени разбирания за пиратството.
— Аха! — каза Левасьор и се озъби. Но втренченият му в отдалечаващите се платна поглед се забули от размисъл. Това не трая дълго. Съобразителността и находчивостта, които капитан Блъд бе забелязал у него, скоро му подсказаха какво да прави.