— Този ранен джентълмен. Повикаха ме да се погрижа за него. Аз съм лекар.
— Вие лекар? — в грубия глас на капитана прозвуча презрение към лъжата, в която беше убеден.
— Medicinae baccalaureus12 — каза мистър Блъд.
— Не ми навирайте под носа вашия френски, човече! — викна Хобарт. — Говорете английски.
Усмивката на мистър Блъд го раздразни.
— Аз съм лекар и упражнявам професията си в град Бриджуотър.
Капитанът присви подигравателно устни.
— А дотам стигнахме през залива Лайм Режис в съпровождение на вашия незаконороден херцог.
Сега беше ред на мистър Блъд да присвие презрително устни.
— Ако остроумието ви, драги сър, беше силно като гласа ви, щяхте да бъдете велик човек.
За момент драгунът загуби способност да говори. Лицето му потъмня още повече.
— Може да разберете, че съм достатъчно велик, за да ви обеся.
— Това вярвам. Имате вид и маниери на палач. Но ако решите да приложите занаята си към моя пациент, може би ще сложите въже на собствения си врат. Той не е от тези, които можете да бесите, без никой след това да не ви задава въпроси. Има правото да бъде съден, и то съден от съда на перовете.
— От съда на перовете?!
Капитанът беше поразен от тези думи, на които Блъд бе наблегнал.
— Точно така. Всеки човек, освен някой дивак, би попитал как се казва раненият, преди да го прати на бесилката. Този джентълмен е лорд Гилдой.
Тогава раненият лорд заговори със слаб глас:
— Не крия връзките си с херцога на Монмът. Готов съм да отговарям за последствията. Но ако нямате нищо против, ще отговарям пред съда — съда на перовете, както каза докторът.
Слабият глас секна и бе последван от моментно мълчание. Подобно на болшинството самохвалци, Хобарт изпитваше известна нерешителност. Съобщението за ранга на младия благородник разбуди това му чувство. Сам раболепен парвеню, капитанът благоговееше пред титлите. Трепереше и от своя полковник. Пърси Кърк не проявяваше снизхождение към грешките на подчинените си.
С жест на ръката Хобарт спря хората си. Трябваше да помисли. Като видя неговата нерешителност, мистър Блъд прибави нов материал за размишленията му.
— Ще си припомните сигурно, капитане, че лорд Гилдой трябва да има приятели и роднини в лагера на торите13, и те ще има какво да кажат на полковник Кърк, ако с негова светлост се постъпи като с обикновен престъпник. Трябва да внимавате, капитане, или както казах вече, през тази прекрасна сутрин ще си оплетете примка за врата.
Капитан Хобарт с презрение отхвърли предупреждението, но въпреки това го взе под внимание.
— Вземете кушетката — каза той — и го отнесете с нея в Бриджуотър. Настанете го в затвора, докато получа заповеди какво да правя с него.
— Може да не преживее пренасянето — протестира Блъд. — Състоянието му не позволява да бъде пренасян.
— Толкова по-зле за него. Моето задължение е да задържам метежниците. — Той потвърди заповедта си с махане на ръка. Двама от хората поеха кушетката и се обърнаха да тръгнат. Гилдой направи слаб опит да протегне ръка на Блъд.
— Сър — каза той, — аз оставам ваш длъжник. Ако оживея, ще се постарая да ви се отплатя.
В отговор мистър Блъд се поклони, а след това се обърна към носачите:
— Носете го внимателно — нареди той. — Животът му зависи от това.
Когато изнесоха младия благородник, капитанът се оживи и се обърна към фермера:
— Укривате ли още някой проклет метежник?
— Никой друг, сър. Негова светлост…
— Засега приключихме с негова светлост. След малко, когато претърсим къщата, ще се занимаем и с вас. Ако сте ме излъгали, господ да ви е… — Той изръмжа някаква заповед. Четирима от драгуните излязоха и след миг можеше да се чуе как се движат в съседната стая. В същото време капитанът оглеждаше хола и чукаше по облицовката на стените с дръжката на пистолета си.
Мистър Блъд не виждаше никакви изгоди за себе си от по-продължително стоене тук.
— С ваше разрешение ще ви пожелая всичко най-добро — каза той.
— С мое разрешение ще останете още малко — заповяда капитанът.
Мистър Блъд повдигна рамене и седна.
— Отегчавате ме — каза той, — Чудно как вашият полковник не е открил това ви качество.
Но капитанът не му обърна внимание. Беше се навел да вземе от пода една изцапана, прашна шапка, на която беше забодена малка китка дъбови листа. Шапката лежеше близо до шкафа за бельо, в който бе намерил убежище нещастния Пит. Капитанът се засмя злорадо. Погледът му обходи стаята, като се спря най-напред с насмешлива усмивка върху Бейнс, след това върху двете жени зад него и накрая върху мистър Блъд, който бе кръстосал крака и заел поза на безразличие, съвсем неотговаряща на състоянието на неговите мисли.
13
Тори — политическа партия на едрата поземлена аристокрация и висшето духовенство, предшественица на днешната консервативна партия.