Тя падна ненадейно на колене пред него, хвана ръката му и я целуна, преди да се отдръпне.
— Какво правите? — извика капитана.
— Покайвам се. Мислено ви бях обидила, като ви сметнах за подобен на Левасьор. Битката ви с него ми се видя бой между чакали. На колене моля за прошка, господине.
Капитан Блъд погледна надолу към нея и по устните му плъзна усмивка, която освети странно светлите сини очи на мургавото му лице.
— Мое дете, може би щеше да ми е трудно да ви простя, ако бяхте помислили нещо друго.
Помогна й да се изправи на крака и си каза, че се е държал доста добре в тази история. Въздъхна. Съмнителната му слава, която така бързо се беше разнесла из островите, сигурно бе достигнала и до ушите на Арабела Бишоп. Не се съмняваше, че тя ще го презре и ще го приравни към другите пирати. Затова се надяваше до нея да достигне някакъв отзвук от тази му постъпка, който да смекчи малко нейното презрение. Блъд не беше казал истината на мадмоазел Д’Ожерон когато рискува живота си, за да я спаси, той беше подтикван от мисълта, че ако можеше да го наблюдава, мис Бишоп щеше да одобри подобна постъпка.
Глава XVI
КЛОПКАТА
Естествено историята с мадмоазел Д’Ожерон подобри и без това сърдечните връзки между капитан Блъд и губернатора на Тортуга. Капитанът стана желан гост в красивата каменна къща със зелени капаци на прозорците, която господин Д’Ожерон си бе построил сред голяма, разкошна градина на изток от Кайона. Д’Ожерон дължеше на капитан Блъд не само двадесетте хиляди песети, които той бе дал за откуп на дъщеря му: умен и способен търговец, който умееше да се пази, французинът знаеше също така да бъде щедър и не му беше чуждо чувството на благодарност. Той доказа това по всички възможни начини и под неговото покровителство престижът на капитан Блъд сред пиратите достигна връхната си точка.
Така че, когато дойде време да се съоръжава ескадрата му за нападението на Маракайбо, което по начало беше проект на Левасьор, на капитан Блъд не му липсваха нито кораби, нито хора. Той събра общо петстотин души, а би могъл да завербува и пет хиляди, стига да имаше къде да ги настани. Можеше да удвои и броя на корабите си, но предпочете да се ограничи с наличната си сила. Трите кораба с които разполагаше бяха „Арабела“, „Ла Фудр“, командуван от Каюзак със стои и двадесет души на борда, и „Сантяго“ оборудван на ново и прекръстен „Елизабет“ на името на английската кралица, чиито моряци бяха унижили Испания, както се надяваше да я унижи сега капитан Блъд. Поради службата си в кралската флота Хагторп бе назначен от Блъд за командир на новия кораб и назначението му бе потвърдено от членовете на екипажа.
Няколко месеца след спасяването на мадмоазел Д’Ожерон през август 1687 година — малката флота след няколко незначителни приключения, на които няма да се спирам, навлезе в голямото езеро Маракайбо и нападна богатия град на континента.
Събитията не се развиха както се бяха надявали и отрядът на Блъд се оказа в опасно положение. Това е изразено най-додбре от думите на Каюзак — Пит ги е записал внимателно, — произнесени в разгорещен спор, избухнал по стъпалата на църквата "Неустра сеньора дел Кармен", безбожно преустроена от Блъд в стражница. Казах вече, че той биваше католик само когато е изгодно.
Спорът се водеше от Хагторп, Волверстон и Пит, от една страна, и Каюзак, чието неспокойство го беше предизвикало, от друга. Зад тях на обгорения от слънце прашен площад, заобиколен от редки палми с отпуснати от зноя листа, се бяха събрали около двеста души от двете партии; в момента бяха потиснали собственото си вълнение, за да чуят какво говорят техните водачи.
Сякаш никой не пречеше на Каюзак и той викаше с дрезгавия си свадлив глас, та всички да чуят резките му нападки. (Пит съобщава, че той говорел на много развален английски, който младият моряк дори не се опитва да ни предаде.) Дрехите му бяха в същия безпорядък, в какъвто и речта му. Неговото облекло беше в съответствие със занаята му и в пълен контраст със скромните дрехи на Хагторп и с контешката изисканост на Джереми Пит. Изцапаната с петна от кръв синя памучна риза беше отворена отпред, за да се разхлаждат косматите му гърди. В колана на кожените панталони бяха затъкнати цял арсенал пистолети и един нож, а на една кожена презрамка, прехвърлена свободно през тялото, висеше абордажна сабя. Около главата, над широкото, плоско монголско лице, беше навита като тюрбан червена кърпа.
— Не ви ли предупредих още от самото начало, че всичко върви много гладко? — попита той плачевно и гневно едновременно. — Не съм глупак, приятели мои. Имам добри очи. И виждам всичко. Виждам една напусната крепост при входа на езерото и никой в нея, който да стреля по нас, когато влизаме. Тогава подозирам, че е клопка. Кой човек с очи и разум не би подозрял? Ба! Ние продължаваме. И какво намираме? Град, който подобно на крепостта е напълно напуснат, град, от който хората са изнесли всичко ценно. Отново предупреждавам капитан Блъд. Клопка е, казвам аз. Но трябва да продължим, все да продължаваме без съпротива, докато открием, че е твърде късно да излезем отново в морето, че не можем вече да се върнем назад. Но никой не ме слуша. Всичките знаете повече от мене. Господи! Капитан Блъд все продължава напред, и ние продължаваме. Отиваме в Гибралтар48; вярно, че след дълго време хващаме накрая вицегубернатора, вярно, че го принуждаваме да плати голям откуп за Гибралтар, вярно, че с този откуп и плячката ние се връщаме с двеста хиляди песети. Но кажете ми, какво е това всъщност? Да ви кажа ли аз? Това е парче сирене — парче сирене в миши капан, а ние сме малките мишки. По дяволите! А котките — о, котките ни чакат. Котките са четирите испански бойни кораба, които междувременно дойдоха. И те ни чакат на изхода от лагуната. Дявол да го вземе! Ето докъде стигнахме заради ината на вашия прекрасен капитан Блъд.