Блъд се зарадва и покани бретонеца да се присъедини към съвещанието; обсъждаха мерките, които трябваше да се вземат. Съвещанието се състоеше в обширния вътрешен двор на губернаторската къща, която капитан Блъд бе обсебил за собствено ползуване. В средата на обкръжения с каменни колони квадрат, под бухнала асма, се разливаха разхлаждащите струи на един водоскок. Наоколо растяха портокалови дървета и неподвижният вечерен въздух беше изпълнен с техния аромат. Това беше едно от тези приятни отвън и вътре съоръжения, които мавританските архитекти бяха внесли в Испания, а испанците пък взели със себе си в Новия свят.
На това място военният съвет, съставен от шест души, разисква до късно през нощта по предложения от капитан Блъд план за действие.
Голямото пресноводно езеро Маракайбо се захранва от десетина реки, които се стичат от заснежените върхове на планинските вериги от двете му страни, и се простира на около сто и двадесет мили на дължина и почти толкова на ширина. То има формата на огромна бутилка с гърло, обърнато към Морето при града Маракайбо.
След това гърло езерото се разширява отново и две тесни ивици земя, познати като островите Вихилиас и Паломас, запречват канала. Единственият изход към морето за кораби от всякакъв тонаж се намира в тесния пролив между тези острови. Паломас е дълъг около десет мили и до него могат да се доберат само малки плоскодънни съдове. Изключение прави източният му край, където се намира масивната крепост, господствуваща над излаза към открито море. При идването на пиратите тази крепост беше празна. Сега в разширението между пролива и плитчините, в средата на канала, бяха хвърлили котва четирите испански кораба. Флагманският кораб „Енкарнасион“, когото вече познаваме, беше мощен галеон с четиридесет и осем големи оръдия и осем малки. Следващият го по мощност беше „Салвадор“51, с тридесет и шест оръдия; другите два, „Инфанта“52 и „Сан Фелипе“, бяха по-малки, но въпреки това представляваха солидна заплаха с двадесетте си оръдия и сто и петдесетте души, които се намираха на всеки един от тях.
Такава беше флотата, на чието предизвикателство капитан Блъд трябваше да противопостави „Арабела“ с четиридесет оръдия, „Елизабет“ с двадесет и шест и две едномачтови корабчета, взети в плен при Гибралтар и въоръжени с по четири кулверини53. Против хилядата испанци на галеоните пиратите можеха да противопоставят едва четиристотин души, оцелели от петстотинте, които бяха тръгнали от Тортуга.
Планът за действие, предложен от капитан Блъд на съвещанието, беше отчаян и Каюзак веднага го каза.
— Че е така, така е — отвърна капитанът. — Но съм вършил и по-отчаяни неща.
Той с удоволствие пушеше лулата си, пълна с ароматичния тютюн, с който се славеше Гибралтар. Бяха взели няколко бали от него.
— И тези отчаяни постъпки са успявали винаги. Audaces fortuna juvat54. Честна дума, старите римляни са познавали добре света.
Със собствената си увереност той зарази последователите си и дори и недоверчивия Каюзак. Всички се хванаха уверено на работа. В течение на три дни от изгрев до залез слънце пиратите неуморно работеха и се потяха, за да завършат подготовката на действията, които трябваше да им донесат освобождение. Времето беше малко. Трябваше да нанесат удар, преди дон Мигел де Еспиноса да получи подкрепление от петия галеон, „Санто Ниньо“55, който беше на път да се присъедини към флотата му.
Основната работа се водеше на по-голямото от двете едномачтови корабчета, взети в плен при Гибралтар. Това корабче играеше главната роля в плановете на капитан Блъд. Най-напред махнаха всички прегради и го превърнаха в гола черупка, а после в бордовете му пробиха толкова много дупки, че заприлича на решето. След това пробиха в палубата още пет-шест люка, а в корпуса натовариха целия запас от смола, катран и сяра, който успяха да намерят в града. Прибавиха шест бурета барут, като ги поставиха подобно на оръдия да се подават от амбразурите на лявата страна на корабчето.
Вечерта на четвъртия ден всичко беше готово, хората напуснаха най-после празния, приятен град Маракайбо и се качиха на корабите си. Но вдигнаха котва едва в два часа след полунощ. Тогава със започването на отлива те тръгнаха безшумно към пясъчните плитчини. Бяха прибрали всички платна с изключение на платната под бушприта, за да бъде улеснено управлението им. Лек бриз ги подгонваше сред виолетовия мрак на тропическата нощ.