Вървяха в следния ред: най-отпред беше импровизираното запалително корабче под командуването на Волверстон с екипаж от шестима доброволци, всеки от които щеше да получи по сто песети специално възнаграждение независимо от дела им от другата плячка. Следваше го „Арабела“. На известно разстояние се намираше „Елизабет“, командуван от Хагторп. На него беше и Каюзак с мнозинството от хората си. Най-накрая плаваха второто едномачтово корабче и осем лодки, на които се намираха пленниците, робите и по-голямата част от плячката. Пленниците бяха вързани и се охраняваха от четирима пирати с мускети и двама моряци, които управляваха лодките. Тяхното място беше в тила и не трябваше да взимат никакво участие в предстоящата битка.
Когато първите проблясъци на опаловата зора разпръснаха мрака, напрегнатите погледи на пиратите успяха да различат рангоутите56 и такелажите57 на испанските кораби, хвърлили котва на около четвърт миля пред тях. Испанците не подозираха нищо и разчитаха напълно на огромното си превъзходство. Затова не проявяваха бдителност, по-голяма от обичайната. Те забелязаха сред полумрака ескадрата на Блъд доста време след като ги бяха видели от пиратските кораби. Докато се събудят напълно, корабчето на Волверстон беше вече между тях и се носеше с изпънати платна; бяха ги вдигнали на мачтите му веднага щом видяха испанските кораби.
Волверстон отправи корабчето право към флагманския кораб „Енкарнасион“, завърза кормилото, взе висящия до него горящ фитил и запали огромен факел от оплетена слама, потопена в катран. Волверстон размаха факела над главата си и той пламна точно когато корабчето се удари с трясък в борда на флагманския кораб. Такелажите на двата кораба се заплетоха и дървените напречни греди започнаха да се чупят. Шестимата доброволци на Волверстон стояха съвършено голи на поста си от лявата страна на корабчето, четирима на парапета, двама на рейте, всичките въоръжени с абордажни куки. В момента на сблъскването куките бяха закачени за испанеца и прикрепиха корабчето към него, а хората на рейте довършиха с куките си заплитането на такелажите.
На борда на така грубо разбудения испански кораб цареше паника, тръбяха тръбачи, всички бързаха, тичаха и викаха. Отначало направиха няколко отчаяни опита да вдигнат котва, но се отказаха, защото беше вече твърде късно. Испанците сметнаха, че пиратите ще направят абордаж, и се въоръжиха, за да посрещнат нападението. Забавянето на абордажа заинтригува екипажа на испанския кораб, защото това не подхождаше на обикновената тактика на пиратите. Те останаха още по-заинтригувани от вида на гиганта Волверстон, който бързаше съвършено гол по палубата на корабчето с огромен горящ факел в ръка. Едва когато завърши работата си, те започнаха да подозират истинското положение — че Волверстон подпалва фитилите на буретата с барут. Тогава един от испанските офицери, обхванат от паника, заповяда една група да направи абордаж на корабчето.
Заповедта закъсня. Волверстон видя шестимата си доброволци да се хвърлят в морето, след като закачиха куките, и забърза към парапета на десния борд. Запрати горящия факел през най-близкия люк в трюма и се хвърли от борда, за да бъде прибран малко след това от една лодка на „Арабела“. Но преди това корабчето беше обхванато от пламъци и взривовете от него започнаха да обсипват „Енкарнасион“ с горящи запалителни вещества. Дълги огнени езици заблизаха борда на галеона и отблъснаха испанските смелчаци, които твърде късно се заеха да разединят двата кораба.
В същото време, докато най-страшният от испанските кораби излизаше от строя още в самото начало, Блъд се приближи до „Салвадор“ и откри огън по него. Мина пред носа му и даде бордов залп, който с ужасна сила помете всичко от палубата на испанския кораб. След това „Арабела“ се извъртя и даде втори бордов залп от упор по корпуса му. Блъд остави поне за известно време излезлия от строя „Салвадор“, а „Арабела“ продължи курса си и изненада екипажа на „Инфанта“ с два изстрела от носовите си оръдия, а след това се удари с грохот в испанския кораб и го взе на абордаж; Хагторп извършваше подобна операция със „Сан Фелипе“.
През цялото това време испанците не успяха да дадат нито един изстрел — толкова изненадани бяха, толкова бърз и парализиращ беше ударът на капитан Блъд.
Екипажите на „Сан Фелипе“ и „Инфанта“ се видяха изправени пред студените стоманени остриета на пиратите и не оказаха почти никаква съпротива. Гледката на пламтящия флагмански кораб и повредения „Салвадор“ ги обезсърчи напълно, те се признаха за победени и хвърлиха оръжие.
56
Рангоут — съвкупност от дървените части, предназначени за опъване на платната, сигнализационните пособия и т.н.
57
Такелаж — всички въжета на кораба, които служат за закрепване на рангоута и за управление на платната.