Ако „Салвадор“ беше окуражил двата кораба, може би испанците все пак щяха да обърнат щастието на своя страна. Но по истински испански обичай „Салвадор“ беше кораб-съкровищница на испанската ескадра и това му попречи. На борда си имаше сребро и злато за около 50 000 песети. Дон Мигел се беше прехвърлил междувременно на него с остатъците от екипажа си и обзет преди всичко от грижата тези 50 000 песети да не попаднат в ръцете на пиратите, той отправи кораба към остров Паломас и крепостта, която пазеше пролива. В дните, докато чакаха, адмиралът се бе погрижил тайно да снабди отново крепостта с оръдия и да настани там гарнизон. За тази цел той бе взел всички оръдия от крепостта Коиеро, разположена по-далече в залива, включително и няколко дългобойни оръдия, по-мощни от обикновените.
Капитан Блъд не подозираше нищо и подгони „Салвадор“, придружен от „Инфанта“, която сега се намираше под командуването на Ибервил. Кърмовите оръдия на „Салвадор“ отговаряха безпорядъчно на силния огън на преследвачите; повредите на кораба бяха толкова сериозни, че когато стигна в обсега на оръдията от крепостта, той започна да потъва и накрая заседна в плитчините, като част от корпуса му остана да се подава над водата. С лодки и плуване екипажът успя някак си да се добере до брега на Паломас.
И когато капитан Блъд считаше вече победата за сигурна и пътя към открито море за свободен, крепостта ненадейно разкри своята ужасяваща и напълно неподозирана мощ. Дългобойните оръдия изреваха и „Арабела“ потръпна под удара, който разби защитните парапети на средната палуба и причини смърт и паника сред моряците, събрани в тази част на кораба.
Веднага след първия залп последва втори и ако Пит, щурманът на „Арабела“, не беше взел кормилното колело в ръце и не беше извърнал кораба рязко надясно, то „Арабела“ щеше да пострада много.
Междувременно крехкият „Инфанта“ беше пострадал значително повече. Само един изстрел го беше улучил, но той разтроши левия му борд до ватерлинията58 и от дупката започна да нахлува вода, която щеше да потопи кораба, ако опитният Ибервил не беше взел бързи мерки, като нареди да се изхвърлят всички оръдия от левия му борд. Облекчен по този начин и наклонен надясно, корабът зави и последва „Арабела“. Двата кораба се оттеглиха, следвани от огъня на крепостта, който обаче не им нанесе вече големи повреди.
Те излязоха от обсега на оръдията, присъединиха се към „Елизабет“ и „Сан Фелипе“ и легнаха в дрейф, за да обмислят положението.
Глава XVII
ИЗМАМЕНИТЕ
На палубата при кърмата, под ярките лъчи на утринното слънце, заседаваше набързо свиканият съвет. Паднал духом, капитан Блъд председателствуваше съвета. По-късно той заяви, че това е бил един от най-горчивите моменти в кариерата му. Трябваше да преглътне факта, че след като бе провел боя със завидно майсторство, от което имаше право да се гордее, и разби ескадрата на дон Мигел де Еспиноса, превъзхождаща го по кораби, оръдия и хора, считана за непобедима от испанския адмирал, победата му бе отнета от три сполучливи изстрела на неподозираната батарея, която ги изненада напълно. Тяхната победа щеше да бъде безплодна, докато не разрушат крепостта, която продължаваше да защищава изхода.
В началото капитан Блъд предложи да поправят корабите на място и веднага да направят нов опит да си пробият път към морето. Но другите го разубедиха. Тази му прибързаност, така неприсъща за него, беше породена от мъка и наранено честолюбие, чувства, които са в състояние да направят неразсъдлив и най-разумния човек. Капитан Блъд се овладя и трезво прецени положението. „Арабела“ не беше в състояние да излезе в открито море; „Инфанта“ едва се държеше над водата, а „Сан Фелипе“ беше пострадал доста от огъня на пиратите, преди да бъде превзет.
Трябваше да признае накрая, че не им остава нищо друго, освен да се върнат в Маракайбо и да поправят там корабите, преди да извършат повторен опит за излизане в открито море.
И така, победените победители в кратката, но жестока битка се върнаха в Маракайбо. Раздразнението на капитан Блъд се засили от песимизма на Каюзак, който не пестеше думите си. Отначало французинът бе изпитал силно главозамайване от бързата и лека победа, спечелена сутринта от малобройните им сили, но след това изпадна в още по-дълбоко отчаяние. Неговото настроение зарази по-голямата част от французите.
— Това е краят — заяви той на капитан Блъд. — Този път ни дадоха мат.