Дългът на Питър Блъд към дон Мигел нарасна много и испанецът се закле в небето, че на всяка цена ще се разплати с него.
Но загубите, понесени от краля на Испания, не се ограничиха с това. Вечерта на следния ден край бреговете на остров Оруба, при излаза от Венецуелския залив, ескадрата на капитан Блъд се натъкна на закъснелия „Санто Ниньо“, който бързаше, разпънал всичките си платна, към Маракайбо, за да се притече на помощ на дон Мигел.
Отначало испанците помислиха, че насреща им е победоносната флота на дон Мигел, която се завръща, след като е разгромила пиратите. Когато корабите се приближиха, на гротмачтата на „Арабела“ се издигна английският флаг и разпръсна заблужденията им. „Санто Ниньо“ предпочете да не проявява излишна храброст и смъкна знамето си.
Капитан Блъд нареди екипажът на испанския кораб да се прехвърли в лодките и да слезе в Оруба или където пожелае. Толкова благосклонен се показа към тях, че дори им подари няколко от пирогите, които все още влачеха на буксир.
— Ще видите — каза той на капитана на кораба, — че дон Мигел е в ужасно настроение. Предайте му моите поздрави и му съобщете, че си позволявам да му припомня, че трябва да вини само себе си за всички нещастия, които се струпаха на главата му. Той изпрати неофициално брат си да нападне остров Барбадос и злините, които причини, му се върнаха стократно. Посъветвайте го да помисли добре, преди да се реши отново да насъска дяволските си испанци по някое английско селище.
С това Блъд освободи капитана и той се прехвърли през борда на „Санто Ниньо“. Питър Блъд се зае да разгледа новата плячка. Когато отвориха люковете, откриха, че в трюма на испанския кораб има жив товар.
— Роби — каза Волверстон и започна да ругае злината на испанците, докато от тъмната вътрешност на кораба изпълзя Каюзак и започна да премига от силната слънчева светлина.
Разбира се, бретонецът премигаше не само от слънцето. След него изпълзяха останките от екипажа му. Те го проклинаха страхотно заради малодушието му, причина сега за позора да дължат спасението си на хората, които бяха изоставили и обрекли на гибел.
Преди три дни „Санто Ниньо“ срещнал и потопил корабчето им, а Каюзак избягнал бесилката само за да стане в течение на дълги години посмешище за „Бреговото братство“.
Дълго след това на остров Тортуга го питаха с насмешка:
— Къде харчиш златото, което донесе от Маракайбо?
Глава XVIII
„МИЛАГРОСА“59
Историята в Маракайбо трябва да се счита като шедьовър в пиратската кариера на капитан Блъд. Въпреки че едва ли има една от многобройните му битки, така подробно описани от Джереми Пит, в която да не се проявява талантът му за водене на морски бой, то неговите блестящи способности на тактика никъде не проличават тъй пълно, както в двете сражения, с които се освободи от клопката, устроена му от дон Мигел де Еспиноса.
Блъд се ползуваше с известност и преди това, но тя беше затъмнена от славата му след тази битка. С подобна слава не можеше да се похвали никой друг, нито дори известният Морган.
В Тортуга, където Блъд прекара няколко месеца, зает с поправката и екипирането на трите кораба, пленени от флотата, която се беше приготвила да го унищожи, той стана едва ли не божество за буйните членове на „Бреговото братство“; много от тях се стремяха към честта да служат под неговото командуване. Това обстоятелство го постави в рядкото положение да може да избира щателно членовете на екипажите за своята нараснала флота и той се възползува от него.
При следващото си отплаване Блъд имаше на разположение флота от пет прекрасни кораба с около хиляда души. И така, той беше станал не само известен, но и могъщ. Трите заловени испански кораба Блъд прекръсти с известно академично чувство за хумор на „Клото“, „Лахезис“ и „Атропос“60, като по този начин известяваше със зловеща ирония на света, че те ще бъдат съдници за съдбата на всички испанци, които срещне из моретата.
Новината за тази флота, достигнала след известието за поражението на испанския адмирал при Маракайбо, предизвика сензация в Европа. Испания и Англия бяха неприятно обезпокоени по различни причини и ако си дадете труд да разлистите дипломатическата кореспонденция по този въпрос, ще видите, че тя е доста обемиста и не винаги коректна.
Междувременно във водите на Карибско море испанският адмирал дон Мигел де Еспиноса, за да си послужим с една съвременна дума, изпадна в амок61. Той беше в немилост поради поражението, нанесено му от капитан Блъд, и това едва не го накара да полудее. Ако погледнем безпристрастно на така създалото се положение, не можем да не изпитаме известно съчувствие към дон Мигел. Омразата стана ежедневна храна за нещастника, а желанието за мъст обзе изцяло мислите му. Той се мяташе като бесен из водите на Карибско море и търсеше своя враг, а между това като предястие за отмъстителния си апетит се нахвърляше върху всеки английски или френски кораб, който се изпречваше на пътя му.