В суматохата от средната част на палубата се разнесоха силни испански ругатни и стонове на ранени. „Милагроса“ продължи, клатушкайки се, бавно напред; в борда му зееше огромна дупка, фокмачтата62 беше разбита, а в опънатата над палубата мрежа се бяха заплели части от рейте. Носът на кораба беше станал на трески, а едно ядро беше пробило и превърнало голямата каюта в развалини.
Дон Мигел трескаво даваше заповеди и се вглеждаше с тревога през димната завеса, която бавно се отдръпваше, за да види какво е станало с „Идалга“.
Ненадейно сред разсейващия се дим се показа като призрак неясният силует на кораб; с приближаването му очертанията на червения корпус станаха по-ясни. Всички мачти бяха оголени и само на бушприта имаше платна.
Вместо да поддържа предишния си курс, в което дон Мигел беше напълно уверен, „Арабела“ беше направил завой под прикритието на дима и сега плаваше в една посока с „Милагроса“ и стремглаво се приближаваше към него. Толкова бързо стана всичко, че преди дон Мигел да разбере точното положение, неговият кораб се разтърси от удара с „Арабела“. Раздаде се трясък на строшено дърво и звънтене на метал. Дузина абордажни куки се зацепиха в борда и палубата на „Милагроса“ и той беше здраво скачен за английския кораб.
Димът най-после се разсея и всички видяха, че „Идалга“ е в окаяно състояние. По-малкият кораб бързо се пълнеше с вода и се накланяше силно наляво. Окончателното му потъване беше въпрос на секунди. Вниманието на неговия екипаж беше насочено изцяло към отчаяния опит да бъдат спуснати навреме спасителните лодки.
Дон Мигел едва успя да види тази печална гледка, защото на собствената му палуба от нападащия кораб нахлу тълпа буйни, викащи с все сила пирати. Никога досега увереността не е била толкова бързо превръщана в отчаяние, нито се е случвало ловецът толкова бързо да се превръща в безпомощен дивеч. Защото испанците бяха наистина съвършено безпомощни. Маневрата на абордажа беше извършена за много кратко време и ги завари неподготвени сред суматохата, последвала залпа, даден в упор от английския кораб. Някои от офицерите на дон Мигел положиха храбри усилия да съберат хората си и да се противопоставят на нападателите. Но испанците никога не са се отличавали с особени добродетели в ръкопашния бой, а сега освен това бяха напълно разстроени, понеже знаеха с какви неприятели имат работа. Набързо формираните им редици бяха разбити, преди още да се опомнят. Една част от испанците бяха отблъснати към кърмата, а друга към носа на кораба и битката се превърна в поредица от сблъсквания между отделни групи. Докато на горната палуба се водеше бой, една група пирати нахлу през главния люк в долната палуба и сломи съпротивата на канонирите, които стояха около оръдията си.
По-голямата част от пиратите, водени от голия до кръста едноок гигант, се устремиха към извишението на кърмата, където, отчаян и вбесен, стоеше дон Мигел. Малко по-горе бяха застанали лорд Джулиън и мис Бишоп и наблюдаваха боя. Негова светлост беше изпаднал в ужас от стръвността на ръкопашната битка, а храбрата невъзмутимост на дамата беше нарушена накрая от ужасите, които видя. Потресена, тя се отдръпна от перилата, зави й се свят и припадна.
Скоро яростната, но кратка битка свърши. Видяха как испанското знаме се свлича от гротмачтата. Един от пиратите беше прерязал със сабя въжето му. Нападателите завзеха кораба и обезоръжените испанци се тълпяха по палубата като стадо овце.
Мис Бишоп се свести и се наведе с втренчен поглед напред, а лицето й побледня повече от преди.
Пробивайки си внимателно път сред отломките, по предната палуба се приближаваше висок човек със силно обгоряло от слънцето лице и испански шлем на главата. Ризницата му от черна стомана беше инкрустирана с красиви златни арабески. Над ризницата беше наметнат като шал пояс от червена коприна, а на двата му края висяха пистолети, чиито дръжки бяха обковани със сребро. Той се изкачи с леки, пъргави крачки по широката стълба на кърмата и застана пред испанския адмирал. Поклони му се церемониално. Двамата зрители на кърмата чуха резкия му металически глас да говори на чист испански език и това засили възхищението на лорд Джулиън, който го беше наблюдавал през цялото време, докато се приближаваше към тях.
— Най-после отново се срещаме, дон Мигел — каза той. — Надявам се, че сте доволен. Срещата ни може би не е точно такава, каквато сте си я представяли, но вие винаги сте мечтали за нея.