— Убийство на Рю Росини ли? — запита дебелият месар. — В шкафа ли намериха трупа?
— Работата е точно така, както ви обясних — рече малкият човек с чантата. — Къщата на Рю Росини е била доскоро публичен дом и собственост на някоя си госпожа Турвил. Отдавна се говореше за станалите там скандали, но полицията не се намесваше.
— Госпожа Турвил е имала навярно таен покровител — реши месарят.
— Вчера трябваше да се продават публично мебелите на госпожа Турвил. Когато разтвориха един от големите шкафове, намериха удушен с ръце труп, окачен после в шкафа. Това са установили лекарите.
— Кой е убитият?
— Не се знае още.
— А убийцата, госпожа Турвил?
— Тя е безследно изчезнала. Мълвата говори, обаче, че се намира още в Париж. В такъв случай ще бъде навярно арестувана преди още да съмне.
Мнимият работник дълбоко се замисли.
— Това е ново доказателство, че дамата, с която бях в сладкарницата, не може да бъде госпожа Турвил, иначе едва ли би ми казала истинското си име. Защо ли старата дама е взела името на убийцата от Рю Росини? Зад цялата работа се крие някаква тайна или пък е странна случайност.
В този момент омнибусът спря. Клотилда и Фернанда слязоха. Веднага Слезе и мнимият работник. Той тръгна след двете жени, които се бяха запътили към оная улица, където бе задният вход към градината на къщата на генерал Боазльо. Едва бяха стигнали вратата, когато внезапно Клотилда прошепна на Фернанда.
— Преследват ни, наблюдават ни. Добре си спомням, че видях оня работник, който върви няколко крачки след нас, близо до сладкарницата на Рю Бержер. Той е, без съмнение, преоблечен полицейски агент. Трябва да го заблудим, да се върнем, за да не види в коя къща ще влезем.
Двете жени обърнаха гръб на градината на Боазльо.
— По-дяволите! — прошепна преоблеченият човек. — Сега не ми остава нищо друго, освен едно-единствено средство, за да видя с кого имам работа.
Той извади един вестник и се втурна направо към Клотилда и Фернанда.
— Тайнствено убийство на Рю Росини! Госпожа Турвил, убийцата, се търси от полицията! — им изкрещя той, като някакъв вестникар.
Фернанда се олюля, от гърдите й се изтръгна сърцераздирателен вик, тя загуби съзнание и падна на земята.
— О, госпожо — рече мнимият работник. — Тази госпожица се е разстроила извънредно много от убийството на Рю Росини!
Генералшата се разтрепери, тя не знаеше какво да направи с неподвижното момиче, което лежеше в краката й.
— Смилете се господине — извика тя на човека, — помогнете ми да отнесем младото момиче в моята къща.
— В коя къща, госпожо? — запита човекът със синята блуза и вдигна внимателно Фернанда.
— В оная — гласеше бързият отговор, — в къщата на генерал Боазльо!…
Същият работник влезе, само половин час по-късно, в работната стая на Матийо Драйфус.
— Херберт Франк — посрещна го Матийо, — познавам ви въпреки фалшивата брада, която носите. Какво има?
— Едно много важно съобщение — отвърна детективът. — Познавам вече единият от тези, които откраднаха вашата касетка. По-право казано, намерих оная, която е дала нареждане да се извърши кражбата.
— Коя е тя? — запита развълнуван Матийо Драйфус.
— Съпругата на един известен генерал: Клотилда Боазльо.
27.
Там, където Тапашос1 се влива в Амазонка, се простират безкрайни девствени гори. Те обхващат цялата област от реката до границата на Френска Гвиана. Да се опише дивата, романтичната красота на тия гори е невъзможно, защото това, което там е направила природата, не може да се предаде с.думи.
На една квадратна миля могат да се срещнат повече от сто вида дървета. Лиани и какви ли не паразитни растения обвиват тия хилядолетни стари дървета. Преплетеният клонак образува дълги стени и за да може човек да мине, трябва да си пробива път с брадва или с нож. По високите върхове на дърветата се люлеят зелени папагали, синьо-червени лъскави колибри, пъстри косове, бразилски кълвачи с малки главички и стотици други видове птици. Големи стада маймуни се крият зад огромни листа. Страхливи рогачи, грациозни сърни, щрауси и зебри изпълват гората. Но в тях живеят и много опасни животни. Тежко на този, който срещне мечка, пантера, леопард или ягуар.
С една дума, тези девствени гори приличат на онзи земен рай, от който Адам и Ева са били изгонени по заповед на господ. Разликата е само тази, че хората сами бягат от този рай, щом се убедят, че не могат да живеят в него. А онзи, който се заблуди в безкрая му, е безмилостно осъден. Той става жертва на хищно животно или загива в някое блато.