Този знаменит ден приключва с блестящи илюминации: безброй ракети осветяват нощното небе, множество народ се вълнува из осветените улици, нахлува в кръчмите и се напива от радост и възторг.
— Знаменитият панаир в Урга завършва с външна и вътрешна илюминация и на другия ден в града владее обикновената тишина, пияните изтрезняват и се залавят пак за работата си.
Четвъртият ден от панаира клонеше към обяд. Около дъсчените бараки, където бе изложена за продан живата стока, се трупаха множество купувачи. Но най-много се бяха събрали около палатката на един стар китаец. Той изкарваше робите си един по един и ги продаваше с наддаване. Ли Фонг, така се казваше търговецът, беше разпродал почти всичката си жива стока и бе спечелил доста пари. Окачените около врата му върви бяха пълни с четвъртити сребърни и златни китайски монети и показваха, че е имал сполучлив ден.
Ли Фонг удари с чук големия си там-там4, който висеше пред него и извика високо:
— Внимавайте, граждани на Урга, приятели, любимци, купувачи, отворете си очите. Сега ще извадя за продан два роба, които Са родени извън границите на нашето небесно царство! Те се наричат християни и отказват да приемат нашата вяра. Именно затова ще ги направим роби…. Приятели, такава стока се намира рядко. Онзи, който купи тези християни, може да има голяма полза от тях, защото са опитни в много неща, които на нас още са неизвестни.
Ли Фонг даде знак на един от слугите си. Пердето на палатката се вдигна. Павловна и Питу излязоха на подиума. Те бяха посрещнати с презрителни викове.
— Ли Фонг — извика един шкембест китаец, — тези двама християни трябваше да бъдат наказани още първия пазарен ден заедно с другите престъпници!
— Каква грозна жена! — каза друг. — Вижте, колко големи крака има. Дори и най-грозната китайка е по-хубава от нея!
Павловна не разбра ни дума от тези оскърбления. Може би горката не би чула виковете на китайците, дори и да знаеше китайски. Тя стоеше потънала в печал и скръб, а погледът й беше отправен в далечината. Младото момиче бе обхванато от апатия. Тя разбираше низостта на положението си. Отвращаваше я мисълта, че ще бъде продадена за пари като стока и отведена от някой китаец като робиня. Нещастницата Се утешаваше с мисълта, че в нейните ръце се намира средство, с което във всяко време може да се избави от ужасите на робството. Горката бе решила да сложи край на живота си, ако бъдещият й господар се отнесе недостойно с нея. Това страшно решение беше ясно отпечатано на лицето й.
Ли Фонг удари пак с чук там-тама и множеството млъкна.
— Приятели — извика търговецът на роби, — колко давате за тези двама християни? Вижте ги добре и после говорете! Това момиче има здраво телосложение, то ще може да изпълнява и най-тежката работа, била тя полска или къщна. Вярвам, че е вещо и във всички други работи, които жената трябва да знае. Купете го като робиня на жените си, те ще ви бъдат безкрайно благодарни, защото християните умеят да се грижат за господарките си и са добри и верни прислужници. Що се отнася до този мъж — Ли Фонг посочи треперещия Питу, лицето на който изразяваше страх и ужас, — не искам да скрия от вас, че има малък недостатък — човекът е гърбав. Но, приятели, това нищо не значи. Макар и гърбав, той може да носи тежки товари. Хора, колко ми давате за тези двама християни? Предложете цена за тях!
Но купувачите на жива стока мълчаха. Като че ли никой нямаше желание да стане господар на тези двама роби. Вместо предложения, до ушите на Ли Фонг достигнаха подигравки и смехове.
— Може би никой не ще ни купи — прошепна Питу на Павловна.
В същата минута множеството се размърда. Четирима носачи носеха изящно украсена носилка към трибуната. В нея седеше богато облечен китаец, нисък грозен човек с подпухнало лице и голям корем — белези, че яденето и пиенето бяха единственото му занимание. На шапчицата му стърчеше пъстро пауново перо — явен знак, че е големец.
— Това е мандаринът Квон Иинг — прошепна един от служителите на Ли Фонг. — Той е най-големият богаташ в Урга. Може би ще купи твоите християни — тогава можеш да благословиш Бога.
Множеството млъкна и мандаринът слезе от носилката. Хората му го вдигнаха на трибуната. Квон Иинг се приближи бавно до търговеца на роби и тихо размени няколко думи. Ли Фонг се поклони учтиво пред богатия знатен купувач и повика Питу.
Бившият директор на парижката тайна полиция измърмори страшно проклятие и после покорно пристъпи към мандарина. Дебелият китаец го заплю и после се отвърна от него.