Търговецът Хонг Вах изрече предложението си с театрален тон, тъй като добре знаеше, че ще подейства като гръм върху множеството.
Две хиляди и петстотин в злато! Тълпата вдигна страшна врява, като чу лудешкото наддаване. Едни ликуваха, други го наричаха луд, че харчи такава огромна сума за двама нищожни роби, а трети се учудваха на неговото богатство.
Най-дълбоко впечатление направи това предложение върху Квон Иинг. Неговите дебели бузи, ръце и тяло започнаха да треперят. Мандаринът изпусна един особен звук и захвърли една от пантофите си в лицето на Ли Фонг, от чийто нос потече кръв, но при все това той учтиво се поклони пред големеца и му изказа голямата си преданост. Изглежда, не искаше да се раздели с такъв влиятелен човек.
Квон Иинг кипеше от яд. Юмруци и ритници се сипеха върху нещастните носачи, докато го сложиха на носилката. А когато го понесоха през множеството, той плюеше по главите на близкостоящите и псуваше непрекъснато.
В това време Хонг Вах пристъпи към търговеца на роби, за да уреди с него изплащането на обещаната сума. Извади от пояса си няколко пергаментни листа, малка бамбукова мастилница и златна писалка. Широкият гръб на един от служителите на Ли Фонг му послужи за писалищна маса и той написа няколко реда върху пергамента, след което предаде разписката на алчния продавач.
— Две хиляди и петстотин хайкуантаели в злато — каза той. — Ти знаеш кантората ми, на касата ще ти изплатят тази сума, щом покажеш разписката.
Ли Фонг сграби пергамента и се наведе да целуне полата на този Крез от Урга. Но Хонг Вах го ритна с крак, докато лицето му изразяваше отвращение.
Ли Фонг понесе и това унижение и без да изрази нищо, се изправи весело:
— Заповядваш ли, любимецо на боговете, благодетелю на човечеството, славно светило на Урга, заповядваш ли да вържа робите, които си купил?
— Не — беше натъртеният отговор.
След това Хонг Вах пристъпи към Павловна и Питу, които бяха застанали един до друг, и ги погледна бегло. По страните на Павловна се появи необикновена руменина, когато погледът му се спря върху нея. Но Хонг Вах остана равнодушен, заповяда на робите да го последват и закрачи през тълпата, която покорно му правеше път.
Павловна и Питу вървяха след него. Това им позволяваше да наблюдават ръста и гъвкавото му телосложение, в което нямаше нищо характерно за монголската раса.
— Мисля, че можем да се поздравим — прошепна гърбавият на спътницата си, — че не попаднахме в ръцете на онова отвратително тлъсто чудовище.
Павловна сви рамене и не отговори нищо.
Както преди, така и сега, тя не искаше да дружи с подлия Питу, който още търсеше случай, за да се сближи с нея, като я уверяваше в своето безкористно приятелство.
— Павловна, вие не ме удостоявате дори с отговор — изплака Питу. — Мисля, че именно сега трябва да се държим заедно. Нашата участ е еднаква и затова трябва да забравим миналото и да си подадем ръка. Питу се усмихна и после й протегна десницата си.
Павловна отвърна лице:
— Между нас не може да има нищо общо. По-скоро ще се доверя на един от тези азиатци, отколкото на вас. Вие ме докарахте дотук чрез лъжите си, но Божието правосъдие е наредило така, че и вие да паднете в същия трап, който изкопахте за мене. Питу, мразя ви и никога, дори и да ме сполети най-голямото нещастие, не ще поискам вашата помощ. Гърбавият сви рамене.
— Добре — прошепна той, — искате да остана ваш неприятел. Нека бъде така. Ще дойде ден, когато ще съжалявате за това.
— Предпочитам да ми бъдете неприятел, отколкото приятел.
— Надменна жена — изстена гърбавият. — Не те ли е смекчила още нещастната съдба? Мислиш, че тук няма да мога да ти правя повече зло. Много се лъжеш, ако вярваш в това. Ще видиш кой ще съумее да спечели по-рано благоволението на новия господар. Такъв необразован азиатец лесно се лъже. Скоро ще му стана необходим, а тогава, когато поиска да ме възнагради за заслугите, ще го помоля да те даде на мен. И тогава, сладко ми гълъбче, ще станеш моя робиня и…
Хонг Вах внезапно се обърна и хвърли гневен поглед към Питу.
Гърбавият се стресна и се отдръпна от Павловна.
— По дяволите — измърмори той, — разбра ли какво казах, та ме изгледа, като че ли иска да ме прониже с погледа си…
Но Питу скоро се успокои, като видя, че китаецът се обърна и продължи пътя си.
— О, колко съм смешен — мърмореше си гърбавият, — че има ли китаец, освен дипломатите, който да разбира френски! Няма съмнение, че този търговец не разбира от този език. Но нищо, ще науча скоро неговия и тогава ще постигна целта си.
В това време те стигнаха кръстопътя на две улици. Там чакаше богата китайска каляска с две колела. В нея бяха впрегнати вместо коне или магарета десет здрави кули5. До нещастните стоеше един исполински надзирател с кожен камшик в ръка.