Либел прочете писмото, сви рамене и го сложи обратно на писалището.
— Смятам, че е невъзможно Драйфус да избяга — каза той. — Докато няма параход на разположение, той няма къде да бяга. Пък даже и параход не би могъл да го вземе, ако не изпрати лодка до брега на Дяволския остров, защото плуването е абсолютно невъзможно. В морето има по-добри пазачи, отколкото на сушата. Думата ми е за акулите. Те веднага биха го погълнали, ако се опита чрез плуване да стигне до параход.
— Въпреки това — реши Галицин, — ще увелича предпазните мерки. Ще наредя да се започне веднага изграждането на наблюдателна кула, от която да се вижда далече в морето и да се съобщава за приближаването на всеки параход. На платформата на тази кула ще поставим оръдие, което ще обстрелва всеки плавателен съд, който въпреки предупреждението приближи на повече от три морски мили до острова. Освен това няма да се задоволим вече с живия плет, ами ще направим и една здрава дъсчена ограда, която ще лиши Драйфус от всяка възможност да вижда морето. Въобще не е необходимо къщата му да има прозорци. Ще наредя да ги заковат и вместо тях да поставят прозорци на покрива. Тях той не ще може да стига, защото няма стълба. Ще бъде лишен и от възможността да избяга през прозореца… И така, господин Либел — завърши Галицин разговора си със своя секретар, — ще подготвите писмени заповеди и ще се погрижите за тяхното изпълнение. Разчитам напълно на вас!6
Либел се поклони и излезе от стаята. На вратата той срещна чернооката жена, за която се знаеше, че е любовница на губернатора от няколко месеца. Той презираше тази жена и не я поздравяваше. Черната Ета му хвърли полугневен, полуироничен поглед, който той, обаче, не забеляза. Тя влезе, при Галицин и го поздрави, като му подаде ръка.
— Ах, скъпа Ета! — каза зарадван князът. — На какво дължа честта да бъда посетен от теб? Дали не ти е дошъл най-сетне друг ум и си решила да изпълниш желанието ми да възобновим нашите добри отношения и сладките петербургски спомени?
— Остави това сега, Галицин — отговори рускинята, като се отпусна в удобен люлееш се стол, — ида, за да сключим една сделка с теб.
— Сделка ли? — попита учуден Галицин. — Откога започнахме да правим сделки помежду си?
— Това е компенсационна сделка — засмя се чернооката жена. — Живот за живот, жертва за жертва. Ти ще ми подариш един човек, а аз ще ти дам в замяна четирима. Това безспорно е изгодна сделка за тебе и ти трябва да се съгласиш, Галицин?
— Защо говориш със загадки, Ета? — смръщи се губернаторът.
— Добре, сега ще ме разбереш. Имай добрината да седнеш тук до мен на това кресло. Имаш ли цигари?
Галицин извади сребърна табакера и я подаде на бившата си любовница. Тя взе цигара, запали я и като изпущаше весело кълба дим, започна:
— Виждаш ли, драги Галицин, от три месеца съм тук, в Каена, а пък още не съм изпълнила задачата, за която съм дошла?
— Задачата? — учуди се Галицин. — Не дойде ли като затворничка и не те ли освободих аз? Не те ли запазих от участта да бъдеш изпратена на Дяволския остров?
— Драги приятелю — отговори рускинята, като сви презрително рамене, — ти не си ме освободил, защото всъщност аз не бях затворничка. Ще ти кажа цялата истина. Неприятелите на капитан Драйфус ме изпратиха тук с поръка да го убия. За да ми се даде възможност да стъпя на Дяволския остров, ме закараха в „Сен Лазар“, откъдето с транспорт престъпници ме изпратиха тук. В действителност аз съм свободна всеки момент да се върна в Париж, при условие че съм изпълнила задачата, с която ме натовариха.
— Наистина ли тази задача се състои в това да убиеш Драйфус, а не да го освободиш? — изгледа я недоверчиво Галицин.
— Така е, както ти казвам. Изпратена съм да убия Драйфус. И сега те питам: ще ми позволиш ли под някакъв предлог да отида на Дяволския остров и да убия Драйфус и няма ли след това да ми попречиш да се върна във Франция с първия параход?
— Искаш да ме напуснеш ли? — стресна се Галицин. — Значи не може вече да се пробуди в сърцето ти предишната любов към мен…
— Аз ти простих, Галицин — отговори Ета, но да те обичам, не мога. Не искам безвъзмездно да ми предоставиш Драйфус. В замяна на него ти предлагам четирима други, на които можеш да си отмъстиш.
— За кого ти е думата?
Ета стана и се приближи до княза.
— Аз говоря — каза с глух глас тя — за каенската зазиданица, за Алиса Тери.
Галицин скочи от стола си. Той беше пребледнял, а очите му мрачно горяха. Така гледаше рускинята, като че ли искаше да я прониже с поглед.
6
Тия нареждания са действително изпълнени и съществуват и днес, когато пиша тези редове. Френският журналист Хес, изпратен нарочно в Каена, за да посети и разгледа Дяволския остров и условията, при които е поставен да живее Драйфус, не е могъл да направи това, защото губернаторът не му дал разрешение, но, успял поне да види кулата, оръдието върху нея, дъсчената ограда и зазиданите прозорци. Освен това той констатирал, че Драйфус е окован във вериги. При завръщането си във Франция, той е направил публично достояние всичко видяно от него.