Аз искам правда с всичките си сили в името на собствената си чест.
Бях така огладнял днес след обяд, че за да преустановя стомашните си болки, изядох няколко сурови патладжана8, намерени на острова.
Висшият началник на острова има добрината да ми изпрати заедно с парчето месо и две кутии кондензирано мляко. От всяка кутия може да се приготви най-малко по три литра, така че мога да изкарам доста време…
Пристигна лодка. Трябваше да вляза в колибата си, такъв е редът. Те се опасяват да не вляза във връзка с каторжниците.
Станах едва когато се съмна, за да опера бельото си и да го изсуша на силното тропическо слънце. Всичко тук се замърсява много бързо поради влагата и голямата горещина.
Вчера поисках от коменданта на острова една-две чинии. Отговори ми, че нямал. Принуден съм да измислям нещо, за да се храня. Какви ли не мръсотии поглъщам по този начин на ядене. И все пак намирам сили да се боря заради жена си и детето. Какво страдание за един невинен човек!
Аз съм все още без вести от домашните, въпреки непрекъснатите искания. Два месеца вече откакто не съм получавал никакво писмо.
Сломен съм. Бих ли могъл да спя? Съмнявам се. Обзет от неопределима физическа слабост и външна нервност, веднага, щом си легна, ме хващат нервите и мисълта ми се пренася при скъпите ми домашни.
Борба за живот. Никога не съм се измъчвал тъй силно, както тая заран, отивайки да нарежа дърва.
Опростих още повече храната си. Но всичките ми гозби, приготвени в стари, ръждясали тенекии, предизвикват ужасни стомашни и чревни болки.
Днес изхвърлям солената сланина. Искам да си сготвя сух грах. Това ще бъде ястието ми за цял ден.
Тези безсънни нощи са ужасни. Дните все пак преминават по-леко благодарение на хилядите занимания с моя материален живот. Аз наистина съм принуден да се грижа за чистотата, да си приготвям храна, да режа дърва, да се пера и т. н.
Но веднага щом си легна, тъй като съм сломен, нервите започват да ме мъчат. Мисля за жена си, за страданията, които изпитва. Спомням си за обичното ми дете и за неговите безгрижни и весели игри.
Днес пак хвърлям солената сланина. След това комендантът на острова идва и ми носи чай и тютюн.
Дават ми също списания, които жена ми е изпратила, но нито едно писмо. Това, наистина, е нечовешко.
Пиша на жена си. Това е отдих. Продължавам да я окуражавам и подканям да действа. Нашата чест трябва да се измие.
Поради непосилната жега, която започва още в десет часа, ставам веднага, щом се съмне (пет и половина часа). Запалвам огъня, за да си приготвя кафето или чая. После поставям сухия зарзават на огъня, след това си оправям леглото, подреждам колибата и правя жалкия си тоалет.
В осем часа ми носят дневния порцион. По такъв начин цялото ми домакинстване привършва към десет часа. Към пет часа отивам да цепя дърва, да извадя вода от кладенеца и да се опера. В шест часа вечерям онова, което ми остане от обяд. После се затварям в колибата.
Не получих позволение да ми дадат лампа. Има фенер в другата стая, но светлината, която иде от него, е много слаба, за да мога да се възползвам по-дълго време от нея. Принуждавам се да си лягам, а тогава мозъкът ми почва усилено да работи. Мисълта ми се връща към ужасната драма, чиято жертва съм. Всичките ми спомени са за жената, детето и всички ония, които са близки на сърцето ми. Колко ли много трябва да страдат сега всичките те!
Вятърът духа извънредно силно. Всичко се тресе така, както понякога е и душевното ми състояние.
Бих желал да викна високо и да изкажа всичките си страдания, да изкажа възмущението на душата си срещу срама и позора, който се хвърли върху лицето на един невинен и неговото семейство. Ах, какво наказание ще заслужи оня, който извърши това престъпление! Да бъдеш престъпник спрямо родината си, спрямо невинен, спрямо цяло семейство, хвърлено в отчаяние… Такъв човек трябва да е нещо повече от изрод…
Никога не съм се чувствал така уморен, както тая заран. Трябваше да се измъча много повече с вадене на вода и рязане на дърва. Обядът, който ме очакваше, се състоеше от стар боб, който, макар да вря четири часа на огъня, не можа да се свари. Силите ще ме изоставят, ако този режим продължи и в бъдеще. Особено при този тропически климат.
8
Прокажените са правили зеленчукови градини, от които още има следи. Патладжаните растат сега в диво състояние и то доста изобилно. — Б.а.