Гъжвалии — хулно название, с което християните наричали понякога мохамеданите. Идва от „гъжва“, особен вид чалми. Оттам и „чалмалии“, синоним на турци.
Дервиш — мюсюлмански монах.
Девширме — принудително събиране на християнски момчета за еничарския корпус. Нарича се още „кръвен данък“, най-ужасният данък в Османската империя. Войниците, набирани по този начин, се наричали „еничари“. Еничарите били най-мощната военна подпора на Османската империя и голяма напаст за християнското население.
Забит, забитин — началник на полицейски отряд в дадена кааза (околия). Може да бъде спахийски наместник с полицейски функции или помощен орган на вакъфските управления пак с полицейски функции.
Заптие — полицай.
Имам — духовно лице, ръководител на петъчната молитва в джамията. Глава на мюсюлманската общност в широк смисъл на думата.
Истиндак — полицейско или съдебно следствие. Разпит. Кадия — съдия, раздавач на правосъдие въз основа на религиозната правна традиция. Главен съдебен чиновник в провинциите.
Каймакам — наместник, управител на санджак до 1867 год., а след това управител на кааза. Имал е значението на нашия околийски началник. Кааза — административна единица, приблизително разна на една околия. В каазата можело да има две и повече нахии (общини). Няколко каази образували санджак (окръг).
Конак — седалището на полицейското управление. Употребява се още в смисъл на престой, двор, един ден ходене и нощувка.
Кехая — глашатай, който обявява чрез викане из село го разпоредбите на властта и се занимава с посрещане и изпращане на официални гости. Освен това, кехая се нарича главният овчар на няколко стада, комуто са подчинени останалите овчари. Кехая се наричал още представителят на някой провинциален управител пред Централното правителство.
Куруджия — горски пазач. Пъдар.
Кърджалии — така наричали метежниците в края на XVIII и началото на XIX век, вероятно по името на град Кърджали, откъдето произлизат най-видните ръководители на Кърджалийския метеж по това време.
Кърсердарин — началник на подвижен полицейски отряд, който трябвало да преследва всякакви бунтовни движения, разбойници, хайдути и др. Тези отряди всъщност се превръщали в напаст за населението, защото селяните били длъжни да ги хранят и поят, а на това отгоре да понасят всякакви насилия и издевателства от тяхна страна. Често пъти явно или тайно те влизали в съдружие с разбойниците и заедно грабели раята. Кърсердарите се наричали още кърагалари, кърагаси и т. н.
Мюлязим — военен чин.
Миралай — командир на полк.
Молла — титла на кадия от висш разред. Мюсюлмански първосвещеник, низши духовници или ученици от дух. училища.
Мюфтия — духовен началник.
Мюезии — низш служител, който от минарето и джамиите пее пет пъти на ден призива за молитва на вярващите мюсюлмани.
Маждрак — четириръбесто копие. Употребявало се е дори до края на XVIII век.
Мюдюр — управител на нахия.
Мютесариф — управител на санджак през XIX век. Окръжен управител.
Нахия — административна единица, съставена от 10 — 20 или повече села, подчинена и включваща се в състава на каазата (околията). Целият Рупчос по време на турското владичество представлява една нахия.
Низами — така се наричали през XIX век срочно служещите войници в турската армия.
Нефери — млади войници.
Наиб — кадийски наместник.
Паша — титла на висшите сановници в Османската империя. Военните паши са имали собствени знамена с една, две или повече опашки в зависимост от чина.
Санджак — административна единица, равняваща се на окръг. Няколко каази образували санджак. Няколко санджака — вилает, област.
Сеймени — едно от поделенията на еничарския корпус. Официално са наричани „сегбани“, т. е. ловци, кучкари. В мирно време сеймените изпълнявали полицейски функции за поддържане реда, преследване бунтовници, хайдути и охраняване на крепости.
Сейменбашия — командир на сеймените.
Спахия — конен войник. За военни заслуги спахиите получавали от Централната власт феодално владение, наричано „тимар“ или „зиямет“. От селяните в зиЯмета или тимара те събирали данъци, в замяна на което във военно време трябвало да се явяват стъкмени за своя сметка на война, с оръжие, кон и всичко необходимо за бой. Спахиите извършвали големи произволи със своите селяни, като ги ограбвали и за най-малки провинения наказвали.
Силях — оръжие. „Силяхлък“ се нарича коженият пояс, в който се поставяло оръжието — ножовете, ятаганите, пищовите, барутницата и различни други принадлежности, свързани с поддържане на оръжието. „Селяхлие люде“ — въоръжени люде.