— И отнесоха ли го? — попита Крузенщерн.
— Отнесоха го! — отговориха японците.
Времето минаваше, а русите все не можеха да разберат ще приеме ли императорът посланика или няма да го приеме. Японците уверяваха, че няма още отговор от Йедо.
Моряците се измъчваха от скука и безделие. Бяха им забранили да се срещат дори с холандците. Крузенщерн не успя да види нито веднъж вече директора Дуф. Веднъж холандски кораб, който се готвеше да напусне пристанището и беше вдигнал котва, мина случайно съвсем наблизо до „Надежда“. На капитанския мостик на този кораб Крузенщерн видя един от капитаните, които бяха идвали на гости при него заедно с Дуф. Като сложи рупора до устата си, Крузенщерн високо пожела на заминаващия капитан щастливо плаване, но холандецът не му отговори нищо и се обърна с гръб към него. Крузенщерн се разсърди, но после, като научи, че японците бяха забранили най-строго на холандците да разговарят с русите, разбра, че капитанът не можеше да постъпи другояче.
Веднъж рано сутринта в пристанището дойдоха още три холандски кораба. На „Надежда“ пристигна японски офицер и предупреди, че новопристигналите ще салютират сега нагасакската крепост с оръдейни изстрели.
— Да не помислите, че този салют е за вас — каза той, — и да не сте взели да отговаряте със салют.
Предупреждението беше глупаво, защото русите и без туй не можеха да стрелят с оръдията, като нямаха ни зрънце барут. Холандците започнаха да салютират и стреляха в продължение на шест и половина часа. Крузенщерн изброи четиристотин изстрела. В ония времена по международните обичаи кораб, който пристигаше в пристанище на приятелска страна, трябваше да салютира най-много с тринадесет изстрела. Но какво беше учудването на Крузенщерн, когато на четиристотинте изстрела на холандските кораби японската крепост не отговори нито с един!
Живеейки на кораба, Крузенщерн, разбира се, не можеше да научи много за живота и обичаите на японците, но едно-друго той все пак научи и записа. Ето откъслек от неговите записки:
„Облеклото на японците се състои от къса горна дреха с широки ръкави и от тясна долна дреха, дълга чак до петите, която прилича на облеклото на европейските жени, с тая разлика само, че долу значително е по-тясна и за ходене много неудобна. Богатият се отличава от бедния по това, че първият носи дрехи от коприна, а последният от обикновена дебела тъкан. Горната дреха обикновено е черна, обаче носят и цветни дрехи. Празничната дреха в повечето случаи е пъстра.
На мнозина върху горната дреха е извезан фамилният герб, голям колкото едра монета. От един поглед по герба може да се узнае от какво семейство е този или онзи знатен японец. Жените до омъжването си носят бащиния си герб, а след омъжването — герба на мъжа си. Извънредно голяма почит, която князът или губернаторът оказва на някого, е да подарят горна дреха със своя герб. Получилият такова отличие носи своя фамилен герб на долната дреха. На нашия посланик казваха много пъти, че го чака голямо щастие, ако императорът му подари дреха, украсена с императорския герб.
Зиме японците носят често по пет и по шест навлечени една върху друга дрехи. Но от сукно или кожа аз не видях нито една, макар през януари и февруари времето да е много сурово.
Странно е, че японците не умеят да обуват по-добре краката си. Чорапите им, дълги до половината на прасците, са ушити от памучна тъкан. Вместо обувки носят само подметки, изплетени от слама, които се прикрепват с ремъчки, надянати на големия пръст. Подовете на стаите им са покрити винаги с дебело сукно и тънки рогозки. И затова японецът, като влиза вкъщи, си събува подметките. Знатните не чувствуват неудобство от тази бедна обувка, защото те почти никъде не ходят, а седят цял ден с подгънати крака. Но обикновените хора, които съставляват може би девет десети от цялото население, разбира се, трябва да патят много от това през зимните месеци.
Главата на японеца, обръсната до половината, не е защитена с нищо нито от двадесет и пет градусовия пек, нито от студ от един и два градуса, нито от пронизващите северни ветрове, които духат през всички зимни месеци. Когато вали дъжд, те носят само чадър. Силно намазаните им с помада лъскави коси са завързани на темето на кичур, който е наведен напред. Грижата за косите навярно струва на японците много време. Японецът не само всекидневно ги намазва и реши, но всекидневно ги подстригва. Брадите си японците не стрижат и не бръснат, а скубят косъм по косъм с щипци, за да не израстват скоро. Такива щипци заедно с металическо огледалце всеки японец носи в джобния си бележник.