Японците са толкова чистоплътни, че не може да им се направи никакъв упрек в това отношение, въпреки че не носят ризи, без които ние не можем да си представим никаква телесна спретнатост. Съдейки по всичко, което забелязахме, изглежда, че спазването на чистотата е свойство, общо за всички японци от всички съсловия.
На 31 март и на 1 април японците имат един празник. Той се състои в това, че родителите подаряват на дъщерите си разни играчки. Посвещавайки на тази детска забава два дни, японците я считат за много важна. Когато настъпи този празник, те дори и на нас изпратиха преводач с молба да прекратим временно всички работи на кораба.“
ДИПЛОМАЦИЯТА
Едва от средата на февруари 1805 година започнаха да пристигат първите, отначало неясни сведения за това, каква съдба очаква руския посланик.
На кораба дойдоха веднъж японски чиновници с преводачи и обявиха, че от Йедо за Нагасаки императорът е изпратил пълномощник, на когото е възложено да води преговорите с руския посланик. Според техните думи пълномощникът се намирал на път. Той бил много важен сановник, толкова важен, че имал право да гледа императора в краката.
— Защо в краката? — учуди се Крузенщерн.
Японците му обясниха, че обикновените поданици на императора трябва в негово присъствие да лежат ничком на пода, и при това могат да гледат само пода. И само най-важните японски велможи, когато разговарят с императора, имат право да гледат в краката му. Единствено на императорските роднини, и то в изключителни случаи, се разрешава да гледат своя повелител в корема.
Крузенщерн започна да се досеща, че Резанов не ще може да отпътува за Йедо. Едва ли императорът е изпратил такъв важен сановник само за да придружава руския посланик по пътя. Очевидно на него му е възложено да води преговорите с посланика в Нагасаки.
Скоро това предположение се потвърди. На 20 март японците официално съобщиха на Крузенщерн, че сановникът, изпратен от императора, ще преговаря с посланика за всичко тук, в Нагасаки. Пристигането на сановника се очакваше всеки ден.
Най-после на 30 март той пристигна в Нагасаки заедно със свита от осем велможи. Отделиха му къща близо до къщата на руския посланик.
Веднага започнаха преговорите между Крузенщерн и японците за това, с какви церемонии трябва да се придружава дипломатическата среща на представителите на двете държави. Японците искаха при поздрава руският посланик да целуне крака на пълномощника на техния император. В края на краищата се споразумяха, че Резанов ще се поздрави с японския сановник по европейски, с леко накланяне на главата, но затова пък ще се яви без обувки, без шпага и ще седи на пода.
Първата среща се състоя на 4 април. Изнесоха Резанов от дома му на носилка, покрита с балдахин. След носилката вървяха пеш пет души — майор Фредерици, поручик Кошельов, съветникът Фос, д-р Еспенберг и лейтенант Левенщерн. Това беше свитата на посланика. Пред носилката вървеше матрос и носеше знамето.
Тази среща не беше още делова и я уредиха само за да могат представителите на двете държави да се запознаят помежду си.
След като си казаха по няколко вежливи думи и взаимно се запитаха за здравето, Резанов и японският сановник се разделиха.
Втората среща, деловата, трябваше да се състои на следния ден, 5 април.
За втори път внесоха Резанов под балдахин в къщата на сановника. След нови приветствия и изрази на вежливост пристъпиха към работа. Представителят на японското правителство прочете дълго, извънредно тържествено послание, подписано от японския император. Преводачите преведоха думите на посланието на холандски език.
В посланието японският император забраняваше занапред на руски кораби да посещават японски пристанища и отказваше да подписва какъвто и да било търговски договор. Нещо повече, той не искаше дори да приеме донесените му от Русия подаръци.
В японската ответна грамота се казваше:
„Могъщият руски цар изпраща посланик и множество скъпоценни подаръци. Ако ги приеме, японският властелин би трябвало, според обичаите на страната, да изпрати пратеник при императора на Русия с подаръци също толкова ценни. Но съществува забрана за жителите и корабите да напущат Япония. Освен това Япония не е толкова богата, че да отговори с равностойни подаръци. Следователно японският властелин не може да приеме нито посланика, нито подаръците.“
И така първият руски посланик в Япония трябваше да се върне в родината си, без да постигне нищо.
Впрочем в посланието си японският император беше много любезен. Той обещаваше да снабди безплатно руския кораб за два месеца с провизии и освен това подари на руските моряци две хиляди чувала сол, две хиляди мънички копринени килимчета и сто чувала просо.