Провизиите, солта, просото и копринените килимчета — всичко това японците доставиха на кораба за няколко дни. Резанов напусна своя дом и се върна на кораба заедно с огледалата, които не стана нужда никой да носи на ръце в Йедо.
Нещастните японци, докарани от Русия, най-сетне получиха право да оставят кораба и да слязат на брега. С огорчение напуснаха те „Надежда“. Родината ги посрещна неприветливо, те не скриваха, че се опасяват от бъдещето си.
На 18 април 1805 година „Надежда“ излезе от нагасакското пристанище.
АЙНИ
— Върнете се на Камчатка покрай източните брегове на Япония — казаха на Крузенщерн японците, преди да замине. — Не ще позволим на чужденци да плават покрай западните брегове.
Като излязоха отново в открито море, моряците въздъхнаха с облекчение. Тежкият седеммесечен гнет се беше свършил и те пак се чувствуваха на свобода. Тук Крузенщерн не беше длъжен да слуша японските заповеди. И като се отдалечи на петдесетина версти от Нагасаки, той внезапно реши да тръгне на север по забранения път, тъкмо по западните брегове на Япония.
Всъщност той нищо не рискуваше. Преди да тръгне, му върнаха барута и оръдията на „Надежда“ бяха сега пак така опасни за враговете, както и преди. Той видя в Нагасаки японския флот и знаеше, че японците нямат нито един кораб, способен да се мери с „Надежда“ по бързина и сила — значи няма защо да се страхуват от преследване. Той също не се страхуваше да не би по такъв начин да развали дипломатическите отношения между Япония и Русия, защото самите японци не искаха да имат с Русия никакви дипломатически отношения.
А този път криеше нещо много привлекателно.
Първо, по този път не беше минавал още нито един европейски мореплавател освен Лаперуз, който плаваше през цялото време покрай бреговете на Азиатския материк и затова можа да съобщи твърде малко сведения за Япония. Западното крайбрежие на Япония беше известно само по японски и китайски карти, а Крузенщерн вече имаше случай да съди за тяхната точност. Дори броят на главните острови на Японския архипелаг предизвикваше през ония времена спорове у географите.
Второ, този път водеше към остров Сахалин, който тогава беше може би едно от най-неизследваните места на земното кълбо. Освен Лаперуз никой от европейците не беше посещавал Сахалин. Лаперуз изследва само неголяма част от крайбрежието на Сахалин. Той твърдеше, че Сахалин е остров. Но мнозина географи по онова време не се съгласяваха с него и твърдяха, че Сахалин не е остров, а полуостров, съединяващ Азиатския материк с тесен провлак.
Трето, този път беше според предположенията на Крузенщерн по-къс от пътя около извитите източни брегове на Япония. И, разбира се, Крузенщерн не искаше да изпусне случая да мине по него.
„Надежда“ с пълна скорост влезе в Корейския проток.
На 20 април видяха остров Цушима, който лежеше в самия край на Корейския провлак. Нанасяйки грижливо бреговете на Цушима на картата, Крузенщерн изведе своя кораб в Японско море и се насочи по-нататък на север. Отначало от предпазливост се стараеше да се движи в открито море, далеч от бреговете, но после, като стигна 39ё северна ширина, реши да свърне на изток и да потърси брега на Япония.
На 1 май отново видяха суша. Това беше бездруго остров Хонсю, най-големият от японските острови. Брегът се вдаваше в морето с дълъг нос, на който имаше димяща планина — голям вулкан. „Надежда“ заобиколи носа и продължи по-нататък на север, без да губи вече от поглед брега, но предпазливо плаваше от него на доста голямо разстояние. Впрочем нищо опасно не успяха да забележат моряците — морето беше пустинно, а северната част на Хонсю, задръстена с планини, изглеждаше необитаема.
След два дни видяха на брега малко японско градче, разположено в цветуща долина. Нивите около градчето бяха също така усърдно обработени, както и на Кюсю. По склоновете на хълмовете растяха малки тъмнозелени горички. В устието на рекичката до градчето имаше много големи лодки. Очевидно жителите на това крайбрежие се занимаваха с риболов.
Крузенщерн не искаше да се мярка пред очите на японците и като видя градчето, се отби от брега. Но в градчето бяха успели да забележат големия чуждестранен кораб. Японците изпратиха да го догонят шест лодки, във всяка от тях седяха по трийсетина души. Вятърът този ден беше много слаб и лодките, които бързаха с всичка сила, догониха кораба. Крузенщерн заповяда за всеки случай да заредят оръдията. Той не знаеше какви намерения имат хората, които бързаха по следите му. Най-после лодките се изравниха с кораба. Крузенщерн им викна през рупора няколко учтиви японски приветствия, които беше научил в Нагасаки, но японците не отговориха нищо. Те обиколиха с лодките си около кораба и се насочиха обратно към брега. Очевидно руският кораб им се беше сторил много голям и те решиха да не се закачат с него.