Като остави кораба под грижите на Ратманов и взе със себе си моряците и учените, Крузенщерн седна в една лодка. Лодката се понесе към брега, скрит в мъглата. При самия бряг пътят й преграждаха клокочещи вълни, през които беше много опасно да се мине. Но тук на помощ се явиха айните със своите малки плитки лодчици.
Ловко, без всякакъв риск за себе си, айните подскачаха през кипящата пяна, където всяка европейска лодка би се обърнала. Като наобиколиха корабната лодка, те прехвърлиха в своите лодки моряците и ги пренесоха съвсем безопасно през кипящите вълни на брега.
На брега Крузенщерн преди всичко беше поразен от дълбокия сняг. Вече беше май, а през май сняг не ще намериш на места, разположени значително по на север от Хокайдо, например в Архангелск. Снегът, който покриваше Хокайдо, едва започваше да се топи, така че нямаше защо да се надяват, че ще се разтопи изцяло преди началото на юни. Този дълбок и рохкав сняг огорчи много моряците: той ги лишаваше от възможността да се разходят както трябва. Оставаше им само да бродят по няколкото тесни пътечки, утъпкани между къщите.
Къщите бяха пет. Те стояха на брега под боровете, прилични на къщите на руските селяни: стените бяха направени от дебели, потъмнели от времето греди, покривите бяха сламени, комините — глинени. По нищо не напомняха леките японски къщици, построени от тънки дъски и картон. От руските къщи ги отличаваха само прозорците, направени не от стъкло или слюда, а от прозрачни тюленови мехури. До всяка къща имаше барака, където се пазеше пушена риба.
Айните започнаха в надпревара да канят гостите в своите къщи. Крузенщерн влезе в една от тях. В къщата нямаше никаква мебел и цялото семейство — от десет души — седеше на пода и обядваше. Обедът се състоеше от риба и оризова каша. Стопаните започнаха да канят гостите да обядват заедно с тях и моряците, за да не ги обидят, хапнаха малко риба. Крузенщерн забеляза веднага, че всичките домашни съдове на айните са японски и бездруго бяха донесени тук от Южна Япония. На стената беше окачена копринена японска дреха, която айните носят навярно лете, когато в кожените дрехи става твърде горещо.
— Много искам да видя козината, която расте по телата им — каза лейтенант Головачов, обръщайки се към Крузенщерн. — Как мислите, капитане, може ли да ги помолим да се съблекат?
И за самия Крузенщерн това беше много интересно. Кой не иска да види такова чудо — човек, по тялото на когото расте козина! И той започна да моли един млад айн да снеме за минутка кожената си шуба. Айнът беше много учуден, никак не можеше да разбере защо трябва да се съблече, но в края на краищата отстъпи. Оказа се, че шубата от самурови кожи беше облечена направо на голо. Той я хвърли настрана.
— А къде е козината? — възкликна учуден Головачов. — По него расте козина не повече, отколкото по нас, капитане!
И наистина никаква козина по тялото на айна не се оказа.
Те го накараха да се обърне няколко пъти, огледаха гърдите, гърба, раменете, но не намериха нищо. Най-обикновени човешки гърди, най-обикновен човешки гръб, без каквато и да било козина.
Крузенщерн раздаде на всички обядващи подаръци, главно копчета, и моряците се върнаха на кораба. През пенестите вълни пак ги пренесоха в своите лодки благодушните айни.
На кораба Крузенщерн го чакаше нов гост — току-що дошъл от брега японски офицер.
Крузенщерн посрещна японеца на палубата и му се поклони колкото може по-приветливо. Японецът също се поклони учтиво, но направи страшна гримаса, махна с ръка на юг и проговори, като надуваше бузи:
— Бум-бум! Бум-бум! Бум-бум!
Това „бум-бум“ той повтаряше дотогава, докато Крузенщерн се досети, че иска да каже, че от юг скоро ще дойдат японски кораби и ще прогонят русите с оръдие. Крузенщерн му даде да разбере, че той не се страхува от японските кораби и че е пристигнал на остров Хокайдо с мирни намерения.
За разговора с японеца помогна на Крузенщерн Резанов, който за седемте месеца живот в Нагасаки беше научил доста много японски думи. Японецът попита от коя държава са пристигнали моряците и като научи, че са от Русия, изведнъж завика радостно за всеобщо учудване:
— Карашо! Карашо! Понимай рус — карашо!
Излезе, че тук, в този залив, преди няколко години вече беше идвал руски кораб от Охотск — навярно търговски. Този офицер се срещал с руски моряци, също ги уговарял да заминат и запомнил няколко руски думи.