— Но най-много, да си призная, той разчиташе на вас и на вашия кораб — каза Бандер. — Откакто научихме, че при нас трябва да пристигне руски военен кораб, ние се окуражихме много. Баранов остави за вас писмо.
И Бандер подаде на Лисянски един запечатан плик.
В писмото Баранов молеше командира на руския военен кораб, без да се бави, да отиде да му помогне в Ситкинския залив.
И Лисянски разбра, че тук нито той, нито спътниците му ще могат да си отпочинат.
— А какъв е този американски кораб, дето стоеше във вашия залив? — попита той между другото Бандер.
— А, този, който днес си замина ли? — каза Бандер равнодушно. — Командува го шкиперът О’Кейн. Задържаха го насрещните ветрове и той престоя шест седмици у нас, в пристанището Свети Павел. Вчера нашите островитяни забелязаха от планините „Нева“ и аз казах на американския капитан, че тук пристига руски кораб, който извършва плаване около света. Мислех, че ще му е интересно да се срещне с вас, а той днес на разсъмване изведнъж вдигна котва и замина. А вятърът като че ли не се е променил…
— А закъде отива? — попита Лисянски.
— За родината си, за Бостън навярно — отговори Бандер. — Впрочем аз не полюбопитствувах…
ЗАЛИВЪТ СИТКА
Колкото и да бързаше Лисянски за Ситкинския залив, „Нева“ успя да напусне Коудиак едва след месец. През целия този месец се занимаваха с разтоварването на стоките, изпратени от Петербург, и с ремонт на кораба, който, тъй или иначе, вече беше изминал половината свят. И разтоварването, и ремонтът вървяха бавно — на Коудиак липсваше работна ръка, всички работоспособни мъже Баранов беше отвел със себе си в поход.
Докато се стягаше за плаване към Ситка, Лисянски гледаше да събере колкото може повече сведения за нападението на индианците срещу руската крепост, за да се опита да разбере причините на това събитие и по-добре да се ориентира в създалата се обстановка. Повечето руси, с които той разговаря, смятаха, че нападението на индианците абсолютно с нищо не е предизвикано и е безпричинно. Според думите им отношенията с индианците, които живеят на брега на Ситкинския залив, били най-добри, дотолкова добри, че русите не се опасявали от нищо. И си останало съвсем загадъчно защо индианците внезапно извършили тази вероломна постъпка и се лишили от търговията с русите, които им носели големи изгоди.
Но наскоро Лисянски намери човек, на когото всичко случило се не изглеждаше толкова загадъчно. Този човек беше коудиакски алеут на име Сава.
Той беше опитен ловец, вече към петдесет години, но рядко младолик и як. По алеутски той се наричаше някак другояче, а Сава беше го нарекъл руският поп при кръщението. По-голямата част от живота си Сава беше прекарал с русите и говореше по руски като русин. С Шелехов той беше приятел, гордееше се с тази дружба и често в разговора го споменаваше, наричайки го просто Григорий Иванович. С Баранов той също беше в добри отношения, и го хвалеше, но малко от високо — дето ще рече, млад е още. Сава беше от ония коудиакски алеути, които Баранов беше заселил в крепостта Архангелская на брега на Ситкинския залив. Той беше успял да се спаси само благодарение на една случайност — по време на нападението на крепостта той се намирал в гората, където отишъл на лов за лисици. На връщане той видял дима над крепостта, чул военните песни на индианците и се досетил за всичко. През гората се добрал до селището на едно съседно индианско племе, което враждувало с племето, нападнало крепостта. Останалите верни на русите индианци му помогнали да се добере до руския търговски пост в залива Якутат бей, а оттам с байдара се върнал при бреговете на родния си Коудиак.
Сава беше единственият жител на Архангелската крепост, който беше останал жив, и затова Лисянски особено внимателно се вслушваше в думите му.
В разказа му постоянно се споменаваха тайонът Котлеан и трима английски матроси. Тайони по тия места наричаха алеутските и индианските вождове. Котлеан бил главен тайон на индианците, които живееха по бреговете на Ситкинския залив. Именно той командувал индианците, които извършили нападението на Архангелската крепост. Но кои бяха тримата английски матроси? Откъде бяха дошли те?
— Избягаха от един английски кораб — обясни Сава. — Английският кораб беше идвал насам за кожи от морска котка. Капитанът биеше матросите и трима матроси избягаха.
Лисянски си спомни за избягалия английски матрос Робъртс, когото бяха срещнали на Нуку Хива. Иди, че служи в английския флот, щом във всички краища на света английски матроси бягат от своите кораби.
— Те избягаха от своя кораб — продължаваше Сава — и искаха да идат в американския град Бостън, откъдето идват тук американски кораби. Но до Бостън е много далече и американските капитани не се съгласяваха да ги вземат безплатно. Тогава те дойдоха при Баранов и почнаха да го молят да ги вземе на служба.