— И Баранов взе ли ги?
— Взе ги, разбира се. Как да не ги вземе. Нашите кораби стават все повече, а липсват опитни моряци. Взе ги и ги изпрати в Архангелската крепост. В Архангелская ние с тях поживяхме и ги видяхме що за хора са.
— А що за хора са? — попита Лисянски.
Сава се замисли и се помъчи да намери по-точна дума.
— Диви хора, господине, съвсем диви.
— Диви? — учуди се Лисянски.
— Диви като вълци. От другарство не разбират, задължения не изпълняват. От своите англичани се боят, Русите не обичат, алеутите и индианците презират. Мъчеха се да дружат само с американците, молеха ги да ги вземат за Бостън, но ругаеха и американците, оплакваха се, че те няма да ги вземат, защото няма с какво да платят за превоза.
Сава помълча, помисли и каза:
— Обаче намериха с какво да платят. И платиха.
— И с какво платиха? — попита Лисянски.
— С нашата крепост. С Архангелская.
— Чакай, чакай! — извика Лисянски. — Нали крепостта нападнаха индианците. Какво общо имат тук американците?
Сава се усмихна.
— Вярно е, господине — каза той със снизхождение към недосетливия Лисянски. — Индианците я нападнаха. Американският кораб стоеше на цели десет мили от носа, та никой после да не може да каже, че пред техните очи са убивали жени и деца, а те не са се опитали да помогнат. Вярно е, индианците нападнаха. А защо на индианците им трябваше да нападат крепостта? Защото, ако погледнем така, цялото това нападение е чиста глупост, а за самите тях — беда и разорение. Кое примами тайона Котлеан, какво взе той от нашата крепост? Ами че две чугунени оръдия, почти без снаряди, петдесетина пушки, брадви, железни обръчи… А тези брадви и обръчи тъй и тъй щяха да бъдат техни, те бяха донесени за размяна… Е, взеха още сушена риба, склада с бобровите кожи… А какво ще правят с тези кожи, щом са скарани с русите? Те и без туй си имат толкова много кожи, само да имат на кого да ги продадат… Ето колко им беше изгодна дружбата с русите; те продадоха руските стоки на ония племена, които живеят далече от морето. Купят брадва за една кожа, продадат я за двайсет. А сега на дружбата край и на търговията край… Нима вие, господине, вярвате, че тайон Котлеан е толкова глупав човек?
— А защо тогава е направил такава глупост, щом не е глупав човек? — попита Лисянски.
— Защото са му обещали толкова много, че той не се уплашил да се скара с русите — каза Сава.
— Обещали му, казваш? А какво са могли да му обещаят?
— Това, господине, е лесно да се отгатне. Първо, обещали са му, че те ще купуват от него кожите вместо русите. Ама само това обещание би му било малко, той нямаше и да ги слуша. А второ, обещали са му, че ще купят от него двете хиляди боброви кожи от руския склад. Тук изгодата е голяма. Излиза, че индианците продават едни и същи кожи два пъти: единия път ги продадоха на русите, а сега ще ги продадат на американците… Ала и на това обещание Котлеан не би се съгласил, не би взел заради бобровите кожи да се кара с русите… Значи нещо такова са му обещали, за което той най-много е мечтал…
— А за какво най-много е мечтал? — запита Лисянски.
— Той ли? То се знае за какво: за оръжие.
— За оръжие? — повтори въпроса Лисянски.
— Е, да. Пушки, оръдия, куршуми, снаряди — ето какво му се искаше на тайон Котлеан. Шестстотин пушки той, както виждате, имаше. Но му трябваха хиляда пушки…
— За лов?
— За война.
— А с кого искаше да воюва?
— С целия свят. Но най-напред с индианците, които живеят при залив Якутат бей. И с индианците, които живеят на река Медна. И с индианците, които живеят при Чугатския залив. Той искаше да ги завоюва и да стане владетел на цялата тази страна. Отначало се надяваше, че Баранов ще му помогне, но Баранов е приятел на всички племена и не иска тайон Котлеан да ги завоюва. И почна Котлеан да разговаря с американците, а ония му обещаха всичко, ако той нападне Архангелската крепост…
— А какво общо имат тук тримата английски матроси?
— Тримата английски матроси пуснаха индианците в крепостта — каза Сава.
И прибави:
— Сега те, разбира се, са в Бостън.
Този разговор със Сава развълнува Лисянски. Той съвсем не беше сигурен, че старият алеут е прав. Напротив, той много се съмняваше, предполагаше, че в разказа на Сава има много повече фантазия, отколкото истина. Пък и лесно ли може да се повярва, че американските моряци и търговци са способни на такава коварна, предателска постъпка! Но Лисянски не можеше да забрави думите на Сава и понякога му се струваше, че старият ловец е хвърлил все пак някаква светлина върху това тъмно дело…