Островът, дълъг малко повече от една миля, беше съвсем плосък и целият обрасъл с трева, която се люлееше от морския вятър. На целия остров не се виждаше не само нито едно дърво, но дори и храст. Но този гол остров беше извънредно гъсто населен. По брега му лежаха тлъсти тюлени, които не обърнаха ни най-малко внимание на моряците. Няколко от тях матросите веднага убиха с веслата и метнаха в лодката, за да ги вземат със себе си. А над острова и в тревата летяха безброй морски птици.
Беше трудно да се ходи по тревата, защото на всяка крачка моряците настъпваха птичи гнезда и смачкваха малките птиченца, които пищяха под краката им. Птиците се отнасяха към хората със същото безстрашие, както и тюлените — на тях още нито веднъж не им се беше случвало да видят човек. На моряците нищо не им струваше да ги ловят с ръце.
Слънцето печеше немилостиво и беше невъзможно да се скрият от него на острова. Но Лисянски реши на всяка цена да обходи острова, за да нанесе целия му бряг на картата и да види дали нейде няма прясна вода.
Това беше дълга и еднообразна разходка, която не им донесе никаква радост. Те не намериха ни най-малък признак на прясна вода — нито извор, нито кладенче. „Като забодох един прът в земята — пише Лисянски, — аз зарових до него бутилка с писмо, че сме открили този остров, а после се върнах на кораба, напълно уверен, че ако съдбата не ни отдалечи от това място, трябва да очакваме скорошна смърт. При пълна липса на прясна вода и на дървен материал какви мерки за спасение бихме могли да предприемем? Наистина биха ни снабдили с храна рибите, птиците, тюлените и костенурките, които на острова бяха твърде много, но с какво щяхме да утоляваме жаждата си. Този остров не обещава нищо на предприемчивия пътешественик освен явна и неизбежна гибел. Намирайки се посред твърде опасна плитчина, той лежи почти наравно с повърхността на водата.“
По настояване на целия екипаж Лисянски нарече открития от тях остров Лисянски.
И „Нева“ с всички сили се понесе нататък, по-далеч от това предателско място. За да стигне до Китай, й предстоеше още да прекоси половината океан.
КИТАЙ
ИСПАНСКАТА КАРТА
А „Надежда“ по това време, на 9 октомври 1805 година, напусна Петропавловск.
Не беше успяла да излезе от Авачинското заливче и заваля гъст сняг. Вълниста, млечносива мъгла изведнъж скри морето и брега. На палубата хората не се виждаха един друг. Как ще намериш в такова време тесния проток, съединяващ Авачинското заливче с океана?
Внезапно едва не заседнаха на плитчина — лотът показваше четири сажена дълбочина. Стана ясно, че са се отклонили от пътя. Меняха курса всяка минута. Но излазът от залива, толкова близък, изчезна безследно в снежната виелица.
В пет часа настъпи нощ. И „Надежда“ прекара на място цялата тази безкрайна есенна нощ на няколко мили от Петропавловск с вдигнати платна. През цялото време матросите чистеха снега от палубата. Ставаше нужда да се катерят по мачтите и да изтърсват платната — лепкавият сняг прилепваше към тях, покриваше ги с дебел слой и платната се издуваха надолу като тежки чували, заплашвайки да се скъсат.
На 11 сутринта снегът най-сетне престана да вали и въздухът се измени. Брегът съвсем се беше изменил през тези два дни: дълбоки преспи бяха скрили всички ями и камъни. Къщите на Петропавловск, които се виждаха в далечината, бяха вече засипани със сняг чак до прозорците и от това изглеждаха още по-ниски. Започваше осеммесечната камчатска зима.
„Надежда“ без всякакво усилие излезе от протока и влезе в океана. Поеха курс право на юг.
По пътя за Китай Крузенщерн трябваше да изпълни още една важна за науката работа. А за да разберем в какво се състоеше тази работа, трябва да разкажем за морското сражение, което беше станало шейсет и три години преди околосветското плаване на „Надежда“ и „Нева“.
През 1742 година, по време на войната между Англия и Испания, английска военна фрегата под командуването на адмирал Енсън се намираше в Тихия океан. Внезапно тя срещна там испански търговски кораб, който отиваше от Манила, столицата на Филипинските острови, за Акапулко, пристанище на Мексико. По това време и Филипинските острови, и Мексико бяха испански колонии. След кратък бой адмирал Енсън залови испанския кораб в плен. Англичаните взеха богата плячка — испанците караха много скъпоценни стоки. Но от цялата тази плячка адмирал Енсън най-много ценеше географската карта, която намери в каютата на испанския капитан.